— Да, видях сигнала за компанията — кисело вметна Уестърфийлд, мислейки навярно как за пореден път съм подвел и него, макар в случая да не му бях подхвърлил кокал за отвличане на вниманието.
— Убеден съм, че Албъртс ще проговори.
Затворническа дилема…
— Но да похитиш момиче с намерение да го измъчваш… и да използваш наемници от сферата на сигурността… Мащабна операция, екстремна. Защо? И защо срокът беше до понеделник? Защо информацията им трябваше до снощи?
Очевидно беше. Обясних:
— Първо, естествено, Стивънсън не е искал да отиде зад решетките и се е опитал да смълчи всички свидетели, които могат да го свържат със смъртта на Сюзън. Но са замесени и други лица.
Уестърфийлд наостри уши. Конспиративните теории въздействат безотказно.
— Какво имаш предвид? — попита.
— Кандидатът за Върховния съд, например. Гласуването в сената е утре. Аманда щеше да пише за Сюзън цяла седмица, да търси причините за самоубийството.
Затова бяха наредили на Лавинг да се добере до момичето до понеделник. Прокурорът каза:
— Все пак не схващам връзката.
Уточних, че Стивънсън е човекът, сформирал коалицията за избирането на съдията с десни убеждения.
— Мобилизирал крехко мнозинство — от един глас. В случай че го задържат или само да замесят името му в скандал за изнасилване, коалицията щяла да се разпадне и републиканските амбиции да рухнат. Сигурен съм, че са замесени хора от политическата организация, подкрепяща Стивънсън, както и от лобистката фирма на Албъртс.
В очите на Уестърфийлд блесна хищен плам.
— Това ми харесва.
— Виж яростта, партизанщината. Мнозина са готови на всичко, за да извоюват съмишлениците им победа.
В Конгреса крещят оглушително… Крещят навсякъде.
Уестърфийлд погледна към Тийзли, която настървено си вземаше бележки, и повтори:
— Това ми харесва, Корт. Добре…
Но очевидно имаше едно наум. Подготвих се да го чуя.
— Само че… — Той се залюля върху кльощавия си задник и вдигна очи към тавана. По лицето му се изписа съжаление — искрено или мнимо. — Как ти се струва да се пенсионираш с лавров венец?
— Да се пенсионира? — възкликна Арън Елис.
— Нали си спомняш как ни изигра. Предположих, че става дума за празния ван.
— За какво говориш, Джейсън? — попита Елис.
— За инцидента с прехвърлянето на Кеслерови в ареста. Доста неловка ситуация.
Ще има последствия. Излъга ме безочливо…
Предположих, че е присъствал главният прокурор или някой друг от високите етажи на правосъдното министерство. С надеждата да изслуша показанията на Райън Кеслер, прославеното ченге. И кариерата на Уестърфийлд е била поставена на карта.
— Мисля, че оставката ще свърши работа. И едно извинително писмо, в което уведомяваш властите, че си действал на своя глава. — Отново клишета. Не беше ли му направил някой съдия забележка за изтърканите метафори? Уестърфийлд продължи: — Ще се погрижа да получиш всички облаги, разбира се. Но си струва да обмислиш завой към частните охранителни компании. Хей! Та там ще получаваш двойно! Мога дори да ти съдействам.
— Джейсън… — прекъсна го Елис.
— Съжалявам. Наистина — невъзмутимо продължи Уестърфийлд. Отново с мрачно, тревожно лице. — Но ако не приемеш… неприятно ми е да го кажа, но… дочух нещо за подслушване без съдебна заповед.
Усетих как няколко чифта очи се насочват към мен.
Значи Уестърфийлд ми беше напипал слабото място. Много слабо място.
— Ще си стиснем ли ръцете? — попита прокурорът. — И всеки да поеме по своя път. Не ти ли омръзна да си на прицел, Корт?
«Сделката на Неш», кръстена на известния математик Джон Неш, е любима на теоретиците на играта. И на мен. Подобно на Затворническата дилема и тя е с отворен край. Става дума за следното — двама играчи се състезават за част от нещо делимо. Да речем двама началници, които трябва да си поделят административен асистент с работно време от четирийсет часа седмично. Всеки играч написва на лист хартия по колко часа иска да работи за него асистентът, без да знае желанието на другия. Ако сборът се равнява на четирийсет или по-малко, всеки получава асистента за поисканото време. Ако сборът надвишава четирийсет, никой не получава асистента.