Доволно отбелязах, че под моя опека Мари се бе научила да открива — и да използва — слабите места на противника.
Погледна го — сякаш със съжаление.
— Повече не ми се обаждай.
После преметна чантата с камерата през рамо, обърна се и теглейки куфара, бавно се отдалечи. Почаках да видя дали Андрю ще я последва. Явно се двоумеше. Грабна останките от раздробената рамка и ги запрати още веднъж към земята. После пое в обратната посока, притиснал с ръкавицата кървящия си нос.
Аз се върнах в колата, включих двигателя и тръгнах в посоката, накъдето се отправи Мари. Забелязах я на следващата пресечка. Чакаше на светофара. Прокара ръка през косата си и вдигна глава към тъмнеещото небе. Сигурно долавяше сладкия дъх на есенни листа и още по-сладкия мирис на пушек от камина, който долиташе и до мен през отворения прозорец на волвото.
Светна зелено. Мари пресече улицата и тръгна към високия огледален «Хаят».
Аз паркирах пред хотела и показах служебната си карта на пътния полицай, който кимна и продължи нататък.
Изключих двигателя.
Видях как Мари влиза през въртящата се врата. Озърна се и застана пред рецепцията, подавайки куфара си на пиколото. Поздрави мъжа на рецепцията и извади личната си карта от портфейла.
Уверил се, че и последният ми подопечен е в безопасност, аз най-сетне включих колата и се влях в потока коли, за да се прибера у дома.
Краят на играта
Когато шофирах по работа, не си позволявах лукса да слушам музика — за да не се разсейвам, както обясних на Бил Картър.
Но свободен ли съм, винаги включвам радиото или си пускам дискове. Харесвам стара музика — имам предвид от 30-те до 60-те, нищо преди и малко след това.
Изпълнители като Фатс Уолър, Били Холидей, Луис Армстронг, Роузмари Клуни, Ела Фицджералд, Сами Дейвис Джуниър, Дийн Мартин… ако текстовете не са глупави.
Думите са съществени. Концепция, която «Бийтълс» например, въпреки музикалността си, сякаш не схващат. Великолепни мелодии, но винаги съм смятал, че изкуството им щеше да е ненадминато, ако бяха поразмислили повечко върху текстовете.
Сега, отдалечавайки се от Вашингтон, слушах канал «Синатра» по сателитното радио «Сириус», което пуска добър коктейл от певци от любимия ми период, а не само Франк. През тонколоните долиташе гласът на Хари Коник Джуниър.
Наслаждавах се на музиката.
И на шофирането.
Градът остана зад мен. Мари и Джоан — също. И Райън, и Аманда. И Хенри Лавинг.
Всички те, по един или друг начин, бяха преходни явления.
И други хора спряха да съществуват за мен — само временно, разбира се. Фреди, Арън Елис, Клер Дюбоа, която, надявах се, вече твореше кулинарни чудеса с любителя на котки.
Джейсън Уестърфийлд се бе изпарил още по-бързо от въображаемия ми екип и с удивление установих, че дори не мога да си спомня пълното има на жената с перлите. Крис някоя си.
Подминах табела. Петнайсет мили до Анаполис, Мериленд.
Двайсет минути по-късно наближих скромна бяла къща в колониален стил, недалеч от Чесапийк Бей. Тази нощ вятърът бе кротък, но въпреки това чувах прибоя — едно от нещата, които обичах най-много тук.
Забавих, дадох мигач, макар зад мен да нямаше никого, и свих по тясна алея с нападали листа, които тук окапват по-рано, отколкото в града. Обичах да ги събирам с греблото и още утре щях да се заема със задачата. Добро начало на седмицата. Паркирах, излязох, протегнах се и взех компютъра, раницата и пазарския плик със скъпоценната игра.
Понесъл всичко, поех по виещата се бетонна алея — листата шумоляха под краката ми — към входната врата. Понечих да оставя чантата и да бръкна в джоба за ключовете, но тя се отвори рязко.
Примигнах изненадано.
Пеги се разсмя. Дребна, но силна, с лице, покрито с лунички и досега — макар да бе подминала трийсетте — тъмнокосата ми съпруга ме прегърна и едва не ме събори. Тя обаче запази равновесие — силна, както казах — и обгърнала ме през кръста, ме преведе през вратата.
— Дойде си по-рано — намръщи се. — Да кажа ли на любовника си да скочи през прозореца на спалнята?
— Може ли да готви? — попитах. — Ако може, помоли го да остане.
Пеги ме сръга в ребрата и пак се засмя. Оставих пакетите и я прегърнах. Устните ни се срещнаха и се задържаха дълго така.
— Значи задачата приключи по-бързо?
Забелязах как погледна в огледалото и отметна правата си коса. Очакваше да се прибера на другия ден. Обикновено се поиздокарваше, когато се прибирах след дълго отсъствие. Това ми харесваше. Не се обадих, за да не я притеснявам, и защото обичам да я изненадвам — като сега, а и за годишнини и рождени дни; след две седмици щяхме да празнуваме петнайсет години семеен живот.