— Какво ти е на главата?
— Непохватен съм, знаеш. Щурах се из един строеж.
— Използвай каска — укори ме тя.
— Обикновено не забравям. Майка ти и баща ти ще ни гостуват ли през почивните дни?
— Да. С Оскар.
— С кого?
— Кучето им.
— Знаех ли, че имат куче? — Наистина не помнех.
— Споменавали са.
— Каква порода?
— Някаква смесица… чихадудъл или нещо подобно.
— Момчетата? — озърнах се.
— Джеръми е в стаята си, говори по телефона с брат ти. Сам е в леглото. Ще ти приготвя вечеря.
— Сандвич може би. И вино. Голяма чаша вино.
— Хайде.
Тя стовари багажа в коридора, чиито плочки се канех да сменям, откакто преди месец тръбата в банята се самоуби. Пеги ме поведе в кухнята и отвори хладилника. Преди да се залови с храната, приглуши осветлението и запали няколко свещи.
Наля по чаша френско шардоне — «Кот д'Ор» — и за двамата.
Вдигнахме наздравица.
— Колко ще останеш?
— Четири дни.
— Наистина!
Тя пристъпи напред, притисна се към мен и ме целуна силно. Дланта иМ се плъзна по гърба ми и спря точно на мястото, където допреди час се намираше кобурът ми.
След малко отстъпи назад.
— Споменах ли, че се връщам за пет дни? — казах.
— Какво искаш да направя, за да стане седмица? — прошепна, долепила устни до ухото ми.
Усмихнах се, макар дори с Пеги да не бях най-усмихнатия човек на света.
Още няколко целувки и когато тя се отдръпна, иМ казах:
— Виж какво открих.
Излязох в коридора, взех пазарския плик и извадих играта, която бях получил в събота. Разопаковах я и оставих кутията между нас.
— О, божичко… — Пеги не е встрастена в игрите колкото мен, но понеже в дома ни те превъзхождат по численост книгите, се е превърнала в експерт по неволя. — Не ме ли лъжат очите?
— Оригинална е.
Ставаше дума за първото издание на «Канди Ланд» — най-простичката и навярно най-популярната детска игра. Като малки с братята и приятелите ми я обожавахме. Теглят се карти и се движат пионки по пейзаж, изпъстрен с шоколадови блата и карамелени планини.
— Джер вече е голям, предполагам. Но Сами ще я хареса.
— Не, ако ти се включиш, Джеръми също ще играе.
Права беше.
— А сега седни и си почини — подкани ме Пеги. После усмивката иМ помръкна. Огледа ме изпитателно. — Да не би да спортуваш тайно? Отслабнал си.
— Този път не случих на място с добри ресторанти за бързо хранене.
— Хмм…
Тя отвори отново хладилника, а аз влязох в дневната. Отпуснах се в скърцащия фотьойл, заобиколен от моите сто двайсет и една игри по полиците. Осени ме мисъл — мисъл, свързана с един от скорошните ми подопечни.
По-права си, отколкото предполагаш, Джоан. Не е невъзможно да имаш два живота. Пред хората, насаме. Тъмнина, светлина. Лудост, здравомислие…
Но да запазиш равновесие изисква много усърдие. Свръхчовешко усилие понякога.
Трябва да пропъждаш всеки спомен и всяка мисъл за другия си живот, живота с хората, които обичаш, когато изникне в ума ти. Ако ли не, разсейването може да се окаже фатално.
Трябва да приемаш самотата на потайността. В дните — четири, пет, повече — прекарани по пътищата или в убежищата и в градската къща в Александрия, субсидирана от държавата, за да бъда на разположение близо до службата. Макар да се намира в съседство с любимия ми игрален клуб, макар да съм занесъл там част от любимите игри от личната ми колекция, макар да е окичена със свидетелства и грамоти от Дипломатическата служба и от настоящата ми организация, тя е празно място с дъх на картон и боя. Не е дом.
И най-трудното — ако искаш да водиш двойствен живот, трябва да лъжеш.
Пеги знае, че работя в правителствена организация, но заради дипломата по математика смята, че се занимавам с научни анализи на охраната на федерални сгради в страната и в чужбина. Казал съм иМ, че не мога да споделя повече, и съм я уверил, че не е опасно, а само строго секретно. Много цифри, много досадно.
Тя разбира, според мен, и приема мълчанието ми.
И обратното — споделям малко за личния си живот с колегите, с всички освен с най-близките като Фреди. Заровена нейде дълбоко в отделите за държавни служители, естествено, е цялата документация за мен и Пеги, за момчетата, за майка ми — тя живее в Сан Диего — и за тримата ми по-големи братя, един изпълнителен директор на застрахователна компания и двама професори. Те ще потрябват при пенсиониране, предоставяне на бонуси или наследство, но както във всичко, съм се постарал тези факти да се ОСПН.