Наля си портокалов сок и разтвори някаква билкова настойка в него. Изпи го и изкриви лице.
Агентите я наблюдаваха безизразно.
Мари имаше по-дълга и по-права коса от сестра си и беше предимно — ала не изцяло и не автентично — руса. Носеше дълга велурена пола и ефирна блуза на зелени и жълти цветя. Сребърни бижута. Без годежен пръстен. Винаги проверявам — не за да се уверя, че са свободни, разбира се, а защото семейното положение ми предоставя информация за възможностите на наемника да напипа слабо място.
През рамото иМ висеше модерна камера, в антрето виждах багажа иМ — голям куфар на колелца, тежка раница и куфарче за лаптоп, сякаш ще заминава за две седмици. Мари взе купчина писма от масата до кухненската врата. Бяха изпратени до нея, но адресът — в северозападния квартал на окръг Колумбия — беше задраскан и отгоре бе отбелязано да се препратят у Кеслерови. Дали е била принудена да се пренесе при сестра си и зет си, защото е останала без работа?
Забелязах как докато преглежда писмата, присвива леко чело; движеше лявата си ръка по-внимателно от дясната. Стори ми се, че до лакътя иМ през финия плат прозира превръзка. Тя взе сако от закачалката, облече го и се обърна към сестра си:
— Страхотна компания се оформя, но аз ви напускам. Тази нощ ще спя другаде.
— Как така? — възкликна Джоан. — Идваш с нас.
— Не ми изглежда много забавно. Избирам врата номер три.
— Мар, моля те… Трябва да дойдеш. Къде ще отидеш?
— Обадих се на Андрю. Ще му гостувам.
— Обади му се? — Притесних се да не би да има и друг мобилен телефон. — От домашния телефон?
— Да.
Това не ме разтревожи. Да се проследи мобилен телефон е лесна работа, но да се постави подслушвателно устройство на домашен е много трудно и дори съучастникът на Лавинг да беше успял да го стори, Мари едва ли бе издала някаква критична информация.
Тя се озърна наоколо.
— Не си намерих клетъчния. Знаете ли къде е?
— У мен.
Обясних иМ рисковете.
— Трябва ми — настоя тя.
Не остана доволна, когато иМ съобщих, че я изолирам от външния свят. Нямах повече кодирани телефони.
— Е… аз все пак заминавам.
— Недей — възрази Джоан.
— Аз…
— За жалост се налага да останеш със сестра си и зет си — обадих се аз. — Искам да тръгваме. Много се забавихме. Поемаме незабавно.
Мари махна с ръка, чиито нокти завършваха с блестящи бели полумесеци — френски маникюр го наричаха май, но може и да греша. Отговори ми, кимвайки към сестра си:
— Не искам да оставам с нея. Толкова е скучна, за бога! — После се засмя. — Шегувам се… Но наистина няма да ми стане нищо.
— Не — твърдо отсякох. — Идваш с нас и…
— Вие вървете. Ще ми заемеш хондата, ако нямаш нищо против. — Тя ме погледна. — Колата ми е в сервиза. Знаеш ли колко искат за нова горивна помпа?… Хей, какво правиш?
Гарсия изнасяше багажа към нисана «Армада». Върна се в кухнята и ми кимна, че дворът е чист. Фреди каза на Мари:
— Трябва да послушаш Корт. Тръгвате. Незабавно.
Мари ококори очи.
— Почакай, почакай… Познавам те.
Изгледа ме смръщено.
Примигнах изненадано. Бяхме ли се срещали преди?
Жената добави:
— Участваш в онова шоу: «Отдих след ада». Ти си екскурзоводът.
— Моля те, Мари — прекъсна я Джоан.
Сестра иМ се нацупи.
— Той е подлец. Открадна ми телефона.
В същия момент аз отново погледнах през прозореца към задния двор, мъчейки се да отгатна какво се е променило. Сега виждах нещо, което преди половин час не бях забелязал заради ъгъла, по който падаха утринните септемврийски лъчи. Повиках Райън и посочих:
— Пътека ли е това?
Лента от утъпкана трева прекосяваше двора на Кеслерови към къщата, която по-рано споменах — съседната вляво. Спомних си, че собственикът се казва Теди — мъжът, който бе излязъл да пие кафе в «Старбъкс».
— Да, към семейство Нокс. Те май са най-добрите ни приятели в квартала. Често се събираме.
Бяха утъпкали пътеката през лятото, сновейки напред-назад за барбекю, за продукти и инструменти назаем, за партита за рождени дни.
— Какво има? — попита Джоан. — Тревожа се.
— Уха! Той се наежи като таралеж! — възкликна Мари.
— Корт? — промърмори Фреди.
Кимнах, сбърчил чело.
— Мамка му! — прошепна агентът. Въздъхна и разкопча сакото си. — Гарсия!
— Прикрийте се — наредих.
Фреди и Гарсия дръпнаха завесите и щорите в дневната, трапезарията и кухнята.
Райън се напрегна и Джоан заекна, разширила очи:
— Какво става? Кажете ми!
Видях как Фреди потупа с длан приклада на глока си. Правим го, за да преориентираме мускулите и нервите си, за да сме сигурни, че знаем къде са оръжията ни. Както аз регистрирах натиска на малкия глок върху гърба ми. Засега го оставих в кобура.