Райън пристъпи към прозореца.
— Не — казах твърдо. — Върни се! Лавинг е тук.
Поведох всички към коридора без прозорци между кухнята и предното антре.
— Как е успял? — попита Фреди. — Трябваше едва да е преполовил пътя от Западна Вирджиния.
Не отговорих. Сещах се за няколко възможни обяснения, но те не засягаха целта ни в момента — да опазим подопечните си живи и бързо да напуснем района.
— Какво забелязахте, сър? — попита ме Гарсия.
— Прозорецът на къщата, накъдето води пътеката. Най-близкият. Преди десет минути щорите бяха спуснати. Сега са вдигнати около десетина сантиметра. Такъв малък процеп може да служи само за наблюдение.
— Съгледвач?
— Не — отвърнах. — Съгледвачът би избрал къщата с най-добър изглед. Онази точно зад нас или вдясно. Лавинг е предпочел лявата, понеже е забелязал пътеката и е предположил, че хората там са приятели на Кеслерови. — Обърнах се към Райън: — Те ви познават най-добре и могат да му обяснят твои ли са колата в алеята и седанът, паркиран отпред.
— Теди и Кет! — възкликна Джоан. — Искаш да кажеш, че той е при тях?
— Сигурен ли си, Корт? — попита Фреди. Стрелбата тук щеше да ни струва скъпо и вероятно да предизвика голяма бъркотия.
— Напълно… Искам подкрепление. От управлението във Феърфакс и твоите момчета, всички, които са наблизо.
— Викай ги — нареди Фреди на Гарсия, който извади мобилния си телефон от калъфа и натисна бутона за бързо набиране.
— Съжалявам, твърде странно е за моя вкус — изсмя се нервно Мари. — Екскурзоводът ни разиграва, понеже някой е отворил прозорец? Всичко добро, приятели! — Мари взе ключовете за колата от подноса на масата до нея. — Аз заминавам в града.
Запъти се към входната врата.
— Не — възпрях я твърдо. — И всички да…
Оглушителен сблъсък на улицата заглуши края на инструкциите ми.
Джоан изпищя. Мари ахна и застина пред вратата.
Аз тръгнах бързо напред, стиснах младата жена за яката на сакото, дръпнах я назад и двамата се строполихме на плочките, точно когато куршумите засвистяха през цветното стъкло на предния прозорец.
Глава 6
Вцепененото лице на Джоан се раздвижи, тя падна на колене, улови сестра си и я дръпна по-навътре в коридора, далеч от прозорците.
Младата жена бе изпуснала пликовете с писма, които се бяха разпилели като бяла локва по пода. Камерата иМ също беше паднала и тя се пресегна с вик към нея.
— Остави я! — възпря я Джоан.
Райън се бе снишил с извадено оръжие.
Аз оставих своето в кобура, понеже нямаше мишена, а и бързах да прибера компютъра си в чантата. Освен това, като пастир, предпочитам да оставям престрелките на хора с по-голям тактически опит.
В дневната влетяха още няколко куршума и се забиха в лампата, в снимка в рамка и в стената. Куршумите изсвистяха глухо, но шумът от раздробеното стъкло беше оглушителен.
Фреди викаше агентите си по телефона, но не получаваше отговор.
Мъртви ли бяха?
— Гарсия! — извиках. Младият агент инстинктивно беше застанал до страничните прозорци с изглед към дърветата, за да прикрива фланга. — Какво виждаш?
— Чисто е! — изкрещя той. — Стрелят само откъм входа.
Махнах на всички да се оттеглят в дъното на тъмния коридор, вмъкнах се в малката баня за гости отпред и надникнах през прозореца. Сребрист форд се беше врязал в задницата на автомобила на агентите, изблъсквайки го десетина крачки напред. Мъжете не носеха колани, ударът ги беше запратил напред и после рязко назад. И двамата бяха безжизнено отпуснати на седалките. Не успях да определя дали са живи или мъртви.
Фордът беше блокирал, но шофьорът — с колан и предпазен от въздушната възглавница, стреляше по нас през отворения прозорец. Не различавах ясно лицето му. Беше приведен и се прицелваше внимателно. Излязох от банята тъкмо когато Райън Кеслер си пое дълбоко дъх и се втурна напред, раздробявайки прозореца до входната врата с дулото на пистолета си а ла Клинт Ийстуд в мелодраматичен уестърн. Целеше се към колата.
— Не! — изкрещях и го дръпнах назад.
— Какво правиш? — извика той. — Виждам го като на длан!
— Чакай! — отвърнах възможно най-спокойно. — Гарсия, наблюдавай страничния двор!
— Да, сър.
— Фреди! Задния? — подвикнах към старшия агент в кухнята.
— Чисто засега.
Още два куршума профучаха в дневната. Мари изпищя отново.
— Отзад! Ще го обградим! Защо ми попречи да стрелям, Корт?
Мари запълзя към задната врата на кухнята. Хлипаше, шеговитостта иМ се бе превърнала в неподправена паника.