— Страх ме е. Господи, ужасно ме е страх!
— Върни се — наредих иМ и я улових за рамото да я спра.
Джоан пак беше изпаднала в ступор и се взираше мълчаливо в счупеното стъкло. Очите иМ сякаш не бяха на фокус. Запитах се дали няма да се наложи да я носим, както се случва понякога.
— Никой да не ходи никъде — спокойно казах. Телефонът на Фреди звънна.
— Корт! Преди пет минути някой е докладвал за двама стрелци в университета «Джордж Мейсън». Десет ранени студенти. Всички полицаи във Феърфакс пътуват натам. Опитвам се да пренасоча екип, но няма хора.
— Стрелба в колеж? Уловка е. Лавинг е алармирал… Гарсия?
— Чисто по фланговете засега.
— Добре, тръгваме! През предния вход.
— Но той е там! — извика Райън.
— Не е — отвърнах. — Съседите — семейство Нокс? Какво карат?
— Лексус и Форд. — Той надзърна бързо навън и се сниши. — Тяхната кола е! Убил ги е! О, мамка му!
— Божичко, не… не — простена Джоан, стиснала сестра си, която хлипаше, прегърнала камерата като бебе.
— В колата е Теди Нокс, а не Лавинг — казах.
— Моля? Заложник ли е? — попита Райън.
— Не, той стреля.
— Теди не би го направил. Дори Лавинг да го е принудил.
— Лавинг наистина го е принудил. Заплашил е да убие жена му, която е в къщата. Теди обаче не цели да рани някого. Стреля напосоки, за да побегнем отзад. Там ни чака Лавинг. В къщата или в храсталака. Има партньор. Сам не би предприел открито нападение. Излизаме отпред. Фреди, вие с Гарсия останете вътре и покривайте задния двор и страничния с дърветата. Райън, когато излезем, покривай поляната отсреща. Стреляй само ако видиш въоръжен човек. Всеки момент по улицата ще наизлязат съседи. Не искам невинни жертви.
Райън се поколеба, вперил поглед в предния вход. Колебаеше се дали да се подчини или не.
— Прави каквото ти казва, Рай! — възкликна Джоан. — Моля те!
— Тръгнете бързо към автомобила ми, но внимавайте да не паднете. Разбрано?
— Да не паднем? — удиви се Райън на странната ми загриженост.
Засуетяхме ли се заради навехнат глезен, обаче, рискувахме живота си.
— Ами ако Лавинг е в колата, на задната седалка? — попита Фреди.
— Не звучи логично — отговорих и се обърнах към Райън: — Страничният двор? Възможно е Лавинг да е залегнал или да пълзи. Видя снимката му. Ако си сигурен, че е той, пробвай да го раниш. Не смъртоносно. Трябва да разберем кой го е наел.
— Ще се целя в рамото или в глезена — отвърна Райън.
— Става. По-добре се цели ниско. Избягвай бедрата. Искам да го спрем, но не и да умре от кръвозагуба.
— Ясно.
Натиснах бутона, който отключваше и заключваше нисана, открехнах леко предната врата, прицелих се в шофьора на сребристия форд, спрял наполовина на паркинга, наполовина на улицата. Беше с бейзболна шапка и слънчеви очила, по бузите му се стичаха сълзи. Устните му сякаш мълвяха: «Съжалявам, съжалявам». Към ръката му с тиксо беше залепен черен пистолет. Плъзгачът беше дръпнат назад; амунициите му бяха привършили.
— Теди! — извика Джоан.
Мъжът поклати скръбно глава. Представяше си как Лавинг държи на прицел съпругата му в къщата им. Всъщност Лавинг най-вероятно я беше убил веднага щом Теди бе поел по алеята. Наемникът беше скроил добър план. На негово място и аз щях да действам така, ако бях изправен пред малък отряд около и вътре в къщата, опитващ се да отведе посред бял ден жертвата — въоръжено ченге.
Озърнах се и поведох Райън, Мари и Джоан навън. Тръгнахме към нисана, паркиран на около двайсет и пет крачки от нас.
Бях убеден, че Лавинг и подкреплението му дебнат зад къщата, но първо проверих гаража. Беше чисто. Продължихме.
Като гладен вълк Райън държеше под око далечния страничен двор, вдигнал револвера, готов да пъхне показалец в спусъка му.
Стигнахме нисана и влязохме вътре. Затворихме и заключихме вратите.
Мари още плачеше и трепереше. Джоан примигваше с ококорени очи, а Райън наблюдаваше за залегнали противници по фланговете ни.
— Коланите! — извиках. — Ще се подрусаме няколко минути.
Поех в широк кръг по двора, който Райън държеше на прицел, прекосих моравата на съседите и излязох на улицата с шейсет мили в час, изправил гръб, нащрек за пешеходци, мотоциклетисти и коли, излизащи на заден ход.
Не се изненадах, че не чувам изстрели нито от противниците ни, нито от Фреди и Гарсия. Наемникът и съучастниците му бяха разбрали, че планът се е провалил, и гледаха да се измъкнат възможно най-бързо. Ако Лавинг не беше алармирал полицията за мнимата стрелба в колежа, щяхме да разполагаме с достатъчно екипи от полицейското управление във Феърфакс, за да организираме пътни блокади, но сега това се оказваше невъзможно.