— Ами стрелбата в колежа?
Смятах, че е фалшива аларма, но не бях сигурен. Щях да се разтревожа, ако имаше пострадали, разбира се, но в момента се интересувах повече дали мнимите сигнали са метод, който Хенри Лавинг е добавил към репертоара си. Още нещо към папката с данни за него.
— Прав беше, синко. Прах в очите. Нищичко. Но обезвреди за час шейсет полицаи и агенти.
— Ясно. А Лавинг?
— Измъкна се. Никакви следи. Не се знае с каква кола.
— Някой да е видял нещо бежово наоколо, което после е изчезнало? Седан?
— Бежов седан? Не. Макар че поразпитахме. Едно от момчетата ми е мярнало партньора. В страничния двор с дърветата. Гарсия го покриваше. Висок, слаб, пясъчноруса коса, с тъмнозелено или камуфлажно яке.
— Оръжие?
— Черен автоматичен пистолет. Не е ясно каква марка. Побягнал бързо от горичката, след като ти тръгна.
Подминавахме гъсто населени райони, наоколо се редяха поля, къщи и позападнали търговски центрове, където бизнесът процъфтяваше единствено благодарение на банките. Намалих скоростта.
— Теди Нокс идентифицира ли Лавинг?
— Да.
Аби Фалоу отказваше да използва баналната реплика: «Само задниците се задоволяват с небрежни хипотези», но ни наби принципа в главите. Макар в Западна Вирджиния да бяха установили, че Лавинг е мъжът, взел на мушка Кеслер, не разполагахме с доказателство дали наистина той е нападателят. Досега.
— Взехме отпечатъци от тиксото, с което бяха вързани Теди и съпругата му. Частично запазени, но е той.
Усещах и виждах, че подопечните ми се взират в мен, жадни за информация.
— Семейство Нокс?
Определено не исках да съобщавам, че жената е мъртва.
— Ще се оправят и двамата, ако това питаш.
— Да.
Предадох новината на Кеслерови.
— О! — въздъхна Джоан и приведе глава. Промълви: — Благодаря.
Не ми се сториха религиозни, но явно бях сгрешил. Тя се помоли мълком.
— И? — попитах Фреди; имах предвид: «казаха ли нещо повече».
— Нищо освен описанието. Дори да ги сложим в стая с тонколони, бълващи «Металика», пак няма да посмеят да проговорят.
— Впечатлението ти? — продължих, пренебрегвайки безсмислената шегичка.
— Наистина не знаят много. Можем сигурно да разберем как е бил облечен, но защо ни е? За нищо според мен.
Осведомих се дали оръжието в ръката на Нокс ще ни отведе донякъде.
Той се засмя горчиво.
— Откраднато преди години. Следователите душиха навсякъде — във и под колата, на двора, в купчините с тор и кошовете за боклук в целия проклет квартал. И в горичката, където забелязахме партньора. Нищичко. Нула. Не разбраха дори къде са паркирали Лавинг и приятелчето му. Нито едно парченце гума. А и аз се кълнях, че ще пристигне след няколко часа. Изглупял ли съм нещо, или…?
Смятах, че имам обяснение за ранната поява на Лавинг във Феърфакс.
— Хванал е натясно служителя в мотела в Западна Вирджиния и го е принудил да ни каже, че Лавинг си е тръгнал в осем, а всъщност е потеглил в четири или пет сутринта.
— Печелиш пура, Корт. Достатъчно е било да спомене името на дъщеря му и в кое училище учи.
Лавинг си подготвяше домашните не по-малко съвестно от Клер Дюбоа. И сега, както преди години, се възхитих пряко волята си на методичността и педантизма му.
— Но светлият седан е бил наистина негов, защото са го видели и други свидетели от мотела.
— Определено. — Добави, че криминолозите от Чарлстън са претърсили внимателно стаята. — Нищо.
Погледнах назад и закриволичих по нови обиколни маршрути.
Никаква бежова кола. Нищо необикновено. Местните се занимаваха с обичайните си съботни дейности. Пътуваха към супермаркети, към ресторанти за бързо хранене за почерпка след покупките, отиваха на кино, водеха децата си на детски футболни мачове или на тренировки по таекуондо.
— Как мислиш, Фреди? На сериозно ли беше или за заблуждение? — Колебаех се какво целеше Лавинг с нападението. Наистина ли искаше да ни убие и да похити Райън и семейството му? Или отклоняваше вниманието ни? Дали стратегията му не беше друга, а аз не успявах да я разгадая?
Фреди се почуди.
— Истинско… Така ми се струва. Смятам, че искаше да проникне бързо в къщата, да похити Райън и да изчезне. Без малко да го постигне. Ако бяхме излезли отзад, както планираше, щяхме да му паднем в ръцете. Сега щяха да ни съчиняват надгробните слова, а изпод ноктите на Кеслер да стърчат бамбукови пръчици. Или по-скоро изпод ноктите на жена му… О, и да ти кажа мнението си за сестрата, синко. Такива като нея подкопават реномето на блондинките.
— Следваща стъпка?
— Да открием поръчителя.
Казах на Райън, че вероятно са го взели на прицел погрешка, но не смятах така. Хенри Лавинг не би се заблудил. Исках да разбера кой го е наел и каква толкова важна за него — или за тях — информация притежава Кеслер.