Погледът на Мари мълчаливо повтори коментара иМ за качествата ми на екскурзовод.
Въведох ги бързо в апартамента с две спални, тактически най-подходящ за защита, понеже към него нямаше снайперистки изглед. Джоан се озърна равнодушно. Сестра иМ изглеждаше искрено разочарована от тесния, гол апартамент. Навярно укори мислено федералното правителство, че не инвестира повече средства в името на удобствата иМ.
Райън заотваря вратите на баните и гардеробите като член на ударен отряд. После приближи към прозореца и предпазливо отдръпна завесата да надзърне навън към сляпата стена на конферентната зала на трийсетина крачки от него. От жеста му лъхаше предизвикателство, сякаш очакваше Лавинг да е от другата страна на стъклото.
Изглежда се разочарова да открие сив бетон вместо мишена, по която да стреля. Все пак констатира:
— Добър избор. Подходящо за защита.
Кимнах.
— О, може ли да се настаня в тази стая? — попита Мари, сочейки по-просторната.
Свих рамене. Стаите щяха да им послужат само за душ и кратка дрямка, ако пожелаят. Аз не смятах да ги използвам. Другите се съгласиха и младата жена тръгна натам.
— Телефоните не работят — обявих.
Мари забави крачка. Стори ми се, че възнамерява да си поговори надълго, нашироко и насаме с приятеля си Андрю. Но тя се нацупи ядосано и каза:
— Тогава ти ще ми поръчаш масажист, господин екскурзовод.
Намигна ми и изчезна.
Райън отпрати с раздразнен поглед снаха си и вдигна своя кодиран телефон.
— Шефът ми?
— Разбира се. Само че нито дума къде се намираме.
Кимна. Взе раницата си и влезе във втората спалня, натискайки бутоните. Захлопна вратата с крак.
И ме остави в дневната с мрачната Джоан. Тя включи телевизора и прехвърли каналите. Никъде не съобщаваха за нападението над дома иМ, споменаха само фалшивия сигнал за стрелбата в «Джордж Мейсън».
— Как са залъгали новинарите? — попита Джоан.
— Не знам — отвърнах.
Всъщност знаех — Арън Елис, шефът ми. Никога не беше работил като пастир. Натрупал опит в администрациите на различни федерални охранителни агенции, той взаимодействаше умело с Конгреса и беше ветеран в бюджетните битки и връзките с медиите. След смъртта на Аби Фалоу преди шест години се понесоха слухове, че аз ще поема организацията — бях негово протеже. Това обаче означаваше по-малко време за полева работа, което не ми беше присърце. Затова висшестоящите се разтърсиха и откриха Елис, ценен кадър на Лангли.
Не схващаше докрай деликатните моменти в работата на пастира, но нямаше равен, наложеше ли се да се цензурира новина, която би ни попречила. Не можеше да забрани да оповестят стрелбата в тихото предградие, но можеше да забави репортажа и да го смекчи до съобщение за неуспешен опит за взлом.
Уменията на Елис, естествено, ми се струваха загадъчни, както моите — на него, и аз така и не сполучих да разгадая фокусите му напълно. Предполагах, че част от таланта му се състои в напипване на слаби места — същото оръжие, прилагано от Хенри Лавинг. А и от мен от време на време.
Всички понякога се възползваме от него, разбира се.
Джоан се взираше с невиждащи очи в екрана, привела рамене. Нямаше грим. Носеше само часовник и годежния и сватбения си пръстен, докато Мари беше накичена с обилие от ярки бижута. Джоан разгледа счупения си нокът. Ноктите иМ бяха ниско изрязани, а ръцете иМ — зачервени. Подозирах, че градинарството се е превърнало в средоточие на живота иМ. Беше оформила красиво двора си, предполагам, но аз го възприемах единствено от гледна точка на възможностите за укритие и стрелкови позиции, а не естетически. Не разбирам и съм неспособен да оценя красотата на растенията.
Пристъпих към прозореца, надникнах иззад завесата към сивата стена и се обадих на Арън Елис. Докладвах му как напредваме, но не споделих къде сме и коя от трите или четирите дузини защитени къщи в района съм избрал. Тази информация се предоставяше само в краен случай. Ако колега пастир или агент от бюрото на Фреди ни осигуряваше подкрепление или — както сега — ако шофьорът ни докарваше нова кола, обявявах местонахождението ни. Но винаги гледах да осведомявам възможно най-малко хора къде се намират подопечните ни.
Доверявах се на колегите си, но не се съмнявах, че добере ли се Хенри Лавинг до шефа ми, ще се постарае с всички сили да разбере къде е жертвата му. Елис имаше чаровна съпруга — Джулия — и три деца, родени точно през четиринайсет месеца. Най-голямото беше на осем. Лавинг щеше да принуди Елис да издаде убежището на подопечните ми за не повече от десет минути.
Не бих го винил. И аз бих проговорил при такива обстоятелства. Когато постъпих в организацията, Аби Фалоу лично ми каза: «Корт, слушай. Правило номер едно, което не споменаваме пред никого, освен пред себе си: в крайна сметка подопечните ни са пратки — кокоши яйца, кристални вази, крушки. Хранителни стоки. Рискуваме живота си, за да ги опазим. Но не жертваме живота си заради тях. Не го забравяй!».