Не бях предположил. Разучавах стратегията на Лавинг.
— Но момчетата ми са на път. След петнайсет минути са там.
— Ние тръгваме. Разбрал е, че сме тук преди четирийсет и пет минути. Сигурно е близо. Не мога да говоря.
Гарсия и Мари се бяха укрили зад една колона, агентът оглеждаше черните прозорци, оцъклени злобно срещу нас. И покривите.
Ахмад потегли втори с мрачната Джоан, която, притиснала отново дамската си чанта към гърдите, теглеше куфара си на колелца. Подминаха Гарсия и свиха вляво по алеята към паркинга.
Гарсия ми махна.
— Да вървим — прошепнах на Райън.
Разстоянието ми изглеждаше необятно.
Бях близо до Райън и знаех, че Лавинг няма да рискува да го убие, за да ме отстрани, въпреки снайперистките умения на партньора си. Но нищо чудно да ни бяха изпреварили, да опитат да обезвредят Гарсия и Ахмад и да отмъкнат Райън.
Присъединихме се обаче благополучно към Гарсия, и докато аз покривах прозорците, които ме притесняваха, агентът и Мари поеха към задния паркинг. Щом стигнаха беше ред на мен и на Райън. Стиснал пистолета в една ръка и дистанционното в другата, аз натиснах стартовия бутон на вана. Не очаквах експлозия, но все пак изпитах облекчение, когато взрив не последва. Втурнахме се напред и се натоварихме бързо в автомобила. Закопчахме коланите и заключихме вратите.
Никакви изстрели, никакви опити за отвличане на вниманието — викове или сблъсъци.
Бързо, за десет секунди, излязох от паркинга и заобиколих отзад дясното крило на мотела в посоката, откъдето бяхме пристигнали. Свих в главната алея — стотина метра виещ се асфалтов път, отвеждащ до магистралата. Опитах се да пресметна с максимална точност времето, за да преценя вероятността Лавинг да е наблизо.
Гневях се на себе си. Повечето пастири използват двуетапен транспорт, за да отведат подопечните си до убежището. Смисълът е ясен — да организираш бягството, да се убедиш, че никой не те е проследил, да смениш колите. Осъзнах обаче, че моята стратегия е предизвикала обратен ефект. Лавинг ни беше разкрил, защото отседнахме в сграда със свободен достъп. Ако бяхме поели направо, щяхме да стигнем необезпокоявани в защитената къща.
Често си представям, че съм наемник, за да предвидя ходовете на противника. Запитах се дали Лавинг от своя страна не се е поставил на мое място, съставяйки списък с хотели, подходящи за временно убежище.
Но колкото — толкова. Намирахме се в брониран автомобил, подопечните ми бяха невредими. Никаква следа от Лавинг. Вероятно му бе отнело повече време да стигне дотук, отколкото мислех.
Напредвахме по алеята.
Виждах магистралата на осемдесетина метра напред, на шейсет, на петдесет.
О, как копнеех да съм на това шосе. «Хилсайд Ин» осигуряваше добро убежище и апартаментът беше подходящ за отбрана. Но живите плетове и дърветата пред сградата предоставяха добро укритие, езерцата ограничаваха маршрутите за бягство, а виещата се алея беше живописна, но в здрача се шофираше трудно без фарове.
Беше, накратко, идеално място за засада.
Четирийсет метра от магистралата.
Преминах през гърбицата, без да намалявам.
Трийсет метра.
Накрая алеята прекосяваше плътен двуметров жив плет, разделящ магистралата от двора на мотела. Погледнах напред и видях ван «Нисан», изчакващ да свие наляво към мотела откъм далечното платно. Шофьорът беше жена, до нея различих дете с колан. Нищо необичайно.
В същия миг обаче ударих спирачките.
— Какво има? — попита Райън.
— Защо не завива? — реторично попитах.
Жената изчакваше твърде дълго отсрещното движение, за да свие по алеята към мотела. В предното иМ стъкло виждах отражението на мигача на колата срещу нея, която свиваше надясно и следователно беше с предимство.
Но тя не тръгваше.
В този момент различих силует на мъж сред гъстите чемшири. Нещо просветна в ръката му. Ето защо Лавинг бе спрял на шосето — забелязал бе как потегляме от мотела и беше наредил на партньора си да слезе и да ни заобиколи.
Щеше ли да ми стигне времето да се измъкна, преди той да се прицели и да стреля?
Натиснах педала за газта до долу. Но щом подскочихме напред, черният «Додж Авенджър» на Хенри Лавинг потегли плавно и блокира входа на алеята.
Безкраен момент. Тишина в колата, тишина отвън. После партньорът, скрит някъде в храстите, откри огън, а сред пушилка и свистене на гуми колата на Лавинг се устреми към нас.
Глава 17
Дадох трескаво на заден ход — завоят щеше да отнеме твърде много време — и натиснах здраво педала за газта.