Успоредно на мотела от отсрещната страна на паркинга имаше двуметрова ограда с колове, граничеща отляво с по-ниска тухлена стена. Надясно беше алеята, от която преди малко бяхме потеглили, а отвъд нея — малка горичка.
— Не, не, не — стенеше Мари. — В капан сме. Какво ще правим? О, боже!
— Всичко ще е наред — успокои я Джоан.
— Толкова съм уплашена!
— Наблюдавай алеята, пътя и дърветата — казах на Ахмад и кимнах в посоката, от която дойдохме, и към малката горичка.
— Гарсия, тухлената стена!
— Да, сър.
— Сянка в алеята — докладва Ахмад. — Някой идва. Изглежда с кола.
— Сега! — извика Райън. — Пресрещнете го! Всеки миг ще се появи. Смята, че още се движим. Натисни газта, Корт!
Не му обърнах внимание.
Ахмад беше свалил още по-надолу стъклото си и държеше на мушка алеята.
— Какво ще правиш? — Колкото и да е странно, не Райън, а съпругата му зададе настойчивия въпрос.
И на нея не отговорих.
— Сянката приближава — обади се Ахмад.
Погледнах натам. Някаква кола следваше бавно маршрута, по който току-що прелетяхме бясно. Движеше се предпазливо.
— Той е — каза Райън. — Фаровете са изгасени. Пресрещнете го! Пресрещнете го!
— Гарсия, тухлената стена! Не я изпускай от поглед!
— Да, сър.
— Забрави проклетата стена! Минава по пътеката между двете сгради — изръмжа Райън. — Виждате го!
— Не идва оттам — казах. — Лавинг е принудил някого да се движи бавно към нас. Точно като във Феърфакс. С партньора му са се разделили, за да ни нападнат по фланговете — откъм тухлената стена и от дърветата. Ахмад, уцели гумата на колата, за да я спреш. После следи алеята и дърветата отвъд. Гарсия — стената.
И двамата потвърдиха, че са разбрали нареждането. Белезникавата броня на колата изплува бавно пред погледите ни.
Ахмад простреля гумата и веднага вдигна цевта, взрян зад возилото.
— Не виждам ясно, но мисля, че сред дърветата има някого. Сам е.
— Тухлена стена — обади се Гарсия. — Колата е на Лавинг. Обграждат ни.
— Прикриващ огън! — извиках. — В двете посоки! Внимавайте за невинни.
И двамата откриха огън, принуждавайки Лавинг да отстъпи. Партньорът също се стопи между стволовете.
— Пак ще опитат — каза Мари, все още разплакана. — В капан сме!
Вече знаеха, че сме готови да ги посрещнем. Включих на първа скорост и насочих колата право към оградата с коловете.
— Какво правиш? — ахна Мари. — Не! Ще се заклещим!
Нагласих вана точно срещу дървената колона, бутнах я леко с бронята и тя рухна заедно с ограждението. Минах по него и потеглих през полето от другата страна.
— Дръжте на мушка пролуката в оградата. Малко вероятно е, но може да пробват далечни изстрели. Не отвръщайте на огъня, ако не сте сигурни, че са те. Сигурно вече са се събрали зяпачи.
Спусках се бавно по хълма към редица дървета. Колкото и да е странно, не друг, а Джоан Кеслер проумя положението:
— Планирал си маршрута за бягство. Прерязал си коловете донякъде, за да минеш през тях, ако се наложи. Кога?
— Преди няколко години.
Избирам временните убежища според възможностите за бягство и сигурността, която предлагат, и нощем усърдно се трудя в околностите им. Хората от «Хилсайд Ин» така и не разкриха посегателството върху оградата.
— Нищо не виждам — обади се Райън. — Все още.
Заизкачвахме се бавно по влажния от росата хълм, после през меката пръст и стърнищата на наскоро ожъната нива. Напредвахме като пешеходци, но постоянствахме.
— Все още никой — каза Ахмад.
Наредих да продължават да държат на прицел разрушената ограда, макар да знаех, че Лавинг ще разбере от пръв поглед, че седанът му няма да успее да ни настигне по този терен.
И ще вземе единственото рационално решение — да се оттегли възможно най-далеч.
Глава 18
Половин час по-късно пътувахме пак по магистралата към защитената къща.
Минаваше седем вечерта и аз карах бързо по сложен и непредсказуем маршрут предимно на север през областите Лаудън и Феърфакс.
На задната седалка Райън Кеслер ровеше с мрачно лице из платнената си чанта. За амуниции? За алкохол? Джоан се взираше мълчаливо през прозореца. Мари — най-сетне поуспокоена — се разсейваше с компютъра си. Преодоляваше постепенно истерията, но все още не бе започнала да се обръща към мен с насмешливото «господин екскурзовод».