Подопечните изпадат в ужас, разбира се. Чувстват се дезориентирани. Губят трезвия си разсъдък. Държа колегите от организацията да ми съдействат стопроцентово. Подопечните ми? Доволен съм, ако покриват 75 — 80 на сто и изпълняват молбите ми сравнително експедитивно и интелигентно. Голяма част от работата ми се състои в поправяне на неизбежни грешки и минимализиране на по-разрушителните слабости и привички на подопечните ми.
Нелоша житейска философия, струва ми се.
Всъщност бях свидетел на типична извадка за поведението на закриляните. От опит знаех, че ступорът на Джоан е по-притеснителен от избухливостта на съпруга иМ и детинското бръщолевене и истерията на сестра иМ. Хора като нея често губят самообладание неочаквано и внезапно, обикновено в най-неподходящия момент.
Погледнах в огледалото за задно виждане и очите ми срещнаха нейните — безизразни и разфокусирани — преди да ги отклоним едновременно.
След като се уверих, че нямаме опашка — Лавинг би могъл да ни открие само по чиста случайност — набрах номера на Елис.
— Моля? — отговори дълбокият глас.
— Арън.
— Корт — започна шефът ми, — Фредерикс ми се обади от «Хилсайд Ин». Каза, че си добре. Реших, че си в движение, и затова не звъннах.
— Благодаря. — Това бе сред най-добрите му качества на ръководител на организацията. Нямаше усет за полева работа, но разбираше методите ни и нагаждаше своите задачи към нашите. Продължих: — Още не съм говорил с Фреди. Има ли пострадали там?
— Не, но е голяма бъркотия. Намерили са много олово — от четирийсет-петдесет изстрела. Два куршума са уцелили стаи с гости. Няма как да го потуля.
— Какво ще кажеш на журналистите?
— Лавинг ни е осветил пред пресата, колкото и да не ти се вярва. Ще подхванем нишката на историята във факса му — че се носят слухове за отвличане, в което е замесена голяма престъпна групировка. Ще извадя Лошия Хектор. Нямам друг избор.
Хектор Карансо е незначителен колумбийски наркотрафикант, който фигурира като обвиняем в углавно престъпление в няколко съдебни разпореждания за издирване, издадени в САЩ и в различни латиноамерикански държави. Заповедите за задържане предоставят мъгляво описание и биография, но до една съдържат предупреждение, че е опасен и трябва да се издирва под дърво и камък. Обикновено се появявал изневиделица.
Освен това Хектор Карансо е пълна измислица. В случай на престрелка като тази край «Хилсайд Ин», при обстоятелства, които налагат да не огласяваме истината, нарочваме за инцидента сеньор Хектор и «неизвестни засега наркогрупировки или други престъпни организации». След като заловяхме поръчителя по случая с Райън, няколко дни по-късно Елис щеше да обяви нещо от сорта: «Опа, сгрешихме — истинският престъпник всъщност е еди-кой си». Но Лошия Хектор щеше да позанимае пресата няколко дни.
— Пътуваме към убежището.
— Добре. Отивайте и стойте там. — Кратко мълчание. Знаех какво се кани да каже. С пълно право. — Всички искаме да го пипнем, Корт. Но искам да не мърдаш от къщата. Край на опитите за залавяне на Лавинг.
Мислеше си за Роуд Айлънд.
— Само при склада действахме нападателно. Случилото се в «Хилсайд Ин» беше чиста самозащита. Опитвахме се да избягаме.
— Разбирам… Но нищо чудно да изникне проблем, че си използвал временно убежище. Защо не отиде направо в защитената къща?
Питаше се, предполагам, дали подсъзнателно — или навярно съвсем съзнателно — не съм пробвал да привлека Лавинг към нас. Искаше да чуе причина. Но въпреки че ми беше шеф, не възнамерявах да отговоря.
Той го усети и продължи:
— Не подлагам решението ти на съмнение. Просто ти казвам, че някой може да повдигне въпроса.
— Ако изобщо предприема нещо, ще бъде само за да помогна на Клер да проследи поръчителя.
— Добре — измърмори той. Съботата на Елис беше тежка и той бе прибрал кадифената ръкавица. — Не си се обадил на Уестърфийлд. Обеща.
— Непременно. Беше напечено.
Което, макар и истина, прозвуча като оправдание. Прекъснахме и аз запрехвърлях номерата в указателя, за да открия Уестърфийлд. Но по високоговорителя прозвуча името на Фреди.
Натиснах «приеми» и попитах:
— Откри ли нещо в «Хилсайд»?
— Никаква следа — отвърна Фреди. — Изчезнал е. Бързо. Като Худини. Или джобните на децата ми. Вдън земя.
— Арън каза, че няма пострадали.
— Точно така. Хората са поразтърсени. Е, и? Животът винаги те разтърсва. Не е зле от време на време да се постреснеш. Арън удържа ли пресата? Гъмжи от репортери.
— Ще се постарае.
Фреди добави, че заложничката, която Лавинг бе принудил да убеди съпруга си да кара след нас за отвличане на вниманието, е невредима.