— Не че има значение, но заяви, че не може да опише похитителите. Съпругът иМ също е покосен от амнезия.
— Някаква насока накъде е тръгнал Лавинг?
— Не.
— При нас ли е доджът им?
— Да. Претърсихме го. Оставили са го на петдесет метра западно от мотела, където са скрили резервния превоз. Изоставеният е чист. А новите? Момчетата и момичетата ни не намериха никакви следи от гуми. А са добри… И косъмче няма да пропуснат.
— Значи Лавинг наистина е изпратил факс със снимка на Райън?
— Да.
— От чие име? Бюрото?
— Федералният отдел за данъчно разследване.
Едва не се усмихнах. Подмолно. Също като нашия «Артезиън». Лавинг си го биваше.
— Пишело е обичайното — предположих. — Не се опитвайте да действате, просто се обадете, ако го видите? И стационарен телефон?
— Предплатен мобилен.
— Понастоящем деактивиран? — Фреди не си направи труда да потвърди. — Какъв е входящият номер на факса?
— Изпратен е от компютър през шведски прокси сървър.
Естествено.
— Как е избрал «Хилсайд» и е изпратил там факса? — почуди се Фреди.
— Смятам, че е хвърлял мрежа. Разпратил е факсове до десетина вероятни убежища. Обзалагам се, че стоят на видно място в хотелските фоайета из района.
— Господи! — възкликна много тихо Фреди. Сигурно се опасяваше да не прозвучи богохулно. Знаех, че ходи на църква поне веднъж седмично. — Това момче си струва парите. Какво толкова важно е узнал Кеслер, по дяволите?
С Клер щяхме да открием през следващите няколко часа, надявах се.
Фреди привлече вниманието ми с думите:
— Познаваш ли някой си Санди Албъртс?
— Обади ли ти се?
— Дойде в кабинета ми. Работи за сенатор от Охайо или Индиана. Стивънсън.
— Знам кой е. Охайо. Какво иска Албъртс?
— Просто разпитва. За подслушвателни устройства, Патриотичния акт и прочее, и прочее. Името ти се появи в разговора. Все ведри, хубави неща. Но както казах, името ти се появи. Интересно.
«Интересно», помислих си мрачно.
— И?
— Няма «и». Казах му, че съм зает и трябва да тръгвам.
— Благодаря — промърморих.
— За какво?
— Не съм сигурен.
Когато приключихме, обмислих посещението на Албъртс при Фреди. Позвъних на Клер Дюбоа. Не вдигна. Навярно жонглираше с няколко обаждания. Оставих на телефонния секретар нареждания за още едно проучване.
После реших, че вече няма как да отлагам неизбежното. Открих телефонния номер на Уестърфийлд в указателя.
Отговори на второто позвъняване. Разочаровах се. Надявах се да се свържа с гласовата поща.
— Корт — каза той без помен от превзетия френски, — слушай, трябва да поговорим. Но сега съм при главния прокурор.
Прекарваше съботната вечер в кабинета на главния прокурор… и прие обаждането ми.
— Ще ти позвъня, щом приключим. На този номер ли?
— Да.
— Имаш ли друг?
— Не.
Щрак.
Свих в странично шосе и спрях. Мари ахна и вдигна уплашено очи; състоянието иМ все още клонеше към тийнейджърската, истерична страна. Джоан излезе от будната си кома, колкото да иМ каже:
— Всичко е наред. Всичко е наред.
— Защо спряхме? — попита младата жена, сякаш всеки момент щеше да избухне.
— Просто проверявам колата — отговорих. — Улучиха ни тук-там.
Райън се заозърта към тъмното шосе като ловец за плячка.
Ахмад слезе и дойде при мен, за да огледаме внимателно автомобила. Не беше пострадал лошо от куршумите и стремглавото бягство. Изглеждаше в по-добра форма от гърба ми.
Докато проверявахме гумите, вдигнах очи и забелязах как Джоан — все още на задната седалка — поглежда часовника си и се обажда по телефона. На Аманда. Чувах разговора през отворената врата. Явно всичко беше наред. Джоан пак ме погледна, приведе глава и продължи да говори. Стараеше се да откликва оживено, докато дъщеря иМ очевидно я заливаше с подробности за деня сред природата.
Деца и родители.
За миг спомените отново нахлуха в съзнанието ми; сред тях се мержелееха и детски лица. Нежелани спомени. Отпъдих ги. Понякога ми се удава много добре. Тази нощ обаче те се стопиха по-бавно от обикновено.
Влязох отново в колата и когато вратата се хлопна, Райън се извърна стреснато и стисна оръжието си. Напрегнах се, но той се съвзе и се отпусна.
За бога, всички ли искаше да изпозастреля?
Тъкмо потеглих и телефонът ми изжужа. Аудиосистемата за идентификация на обажданията издиктува номер на правосъдното министерство. Пръстът ми се поколеба над бутона «приемане».
Не го натиснах. Включи се телефонният секретар и аз върнах колата на главния път.
Глава 19
Още тъмни, виещи се пътища.