Друга «химикалка» всъщност е безжичен детектор на подслушвателни устройства.
Притежаваме дори и така наречените «пощенски кутии» — куб с трийсетсантиметрови стени, който се разгъва спонтанно при детонация и «изстрелва» кевлар или метална мрежа — като рицарска броня — нагоре, за да улавя шрапнели и да предпазва от ударната вълна.
Понякога устройствата проработват, друг път — не. Но правим всичко възможно да сме с предимство пред противника, както казваше Аби Фалоу. Дори незначително, предимството обикновено се оказва достатъчно.
Върнах се при компютъра си и свалих няколкото писма, които Дюбоа ми беше изпратила. Пишех отговори, когато усетих присъствие. Вдигнах поглед и видях Кеслерови в кухнята. Чух да се отварят шкафове, вратата на хладилника се захлопна. Кухнята и дневната бяха разделени от бар, който обаче бе зареден само с безалкохолни напитки. Вътре снабдителят ни обикновено оставя и по някоя бутилка бира и вино. Не можем да пием по време на работа, разбира се, но се стараем да задоволяваме вкусовете на подопечните, и по-важното — да не им даваме поводи да се оплакват.
Райън изкуцука до бара и добави кока-кола в чаша, наполовина пълна с кехлибарена течност. Джоан си наля «Сиера Мист».
— Искаш ли да ти досипя нещо? — попита я Райън.
Тя поклати глава.
Той сви рамене — «както желаеш».
Надникна към дневната и забеляза, че ги гледам. Обърна се и пак се оттегли в спалнята.
Аз се съсредоточих отново в компютъра, преглеждайки кодираните съобщения от Дюбоа.
Докладваше за няколко задачи, които иМ бях поставил през деня, и ме уверяваше, че очаква още подробности, за двата главни случая на Райън. И аз предприех допълнително проучване. Включих се в подсигурената търсачка, която използваме, пренасочвайки запитванията през азиатски прокси сървър.
Информацията се появи веднага. Не търсех класифицирани данни, а извадки от обществените медии. За половин час прегледах стотици статии — новинарски истории и редакционни материали. Накрая си изградих представа за обекта на проучването.
Сенатор за втори мандат, Лайънъл Стивънсън беше републиканец от Охайо. Преди това бил конгресмен и прокурор в Кливланд. Поддържал умерена линия и го уважавали и от двете страни на залата, както и в Белия дом. Четири години бил член на Правната комисия, а понастоящем участвал в Разузнавателната. Сформирал коалиция, за да набере достатъчно гласове за кандидата за Върховния съд. Цитираха мнението на един политик относно усилията на Стивънсън: «Трудно извоюва подкрепа. Днес във Вашингтон сякаш всеки мрази всекиго».
Прекаляват с крясъците в Конгреса. Навсякъде прекаляват с крясъците.
Често посещавал болници за ветерани и училища в родния си щат и около Вашингтон. Участвал в социалния живот на столицата и го забелязвали в компанията на по-млади жени — макар за разлика от някои негови колеги това да не представлявало проблем, понеже не бил женен. Поддържали го политически комисии, лобисти и организации за набиране на фондове за политически кампании, които не престъпвали закона. Представяха го като един от символите на така нареченото Ново републиканско движение, което благодарение на умерената си линия надделяваше над демократите и независимите, и се предполагаше, че ще спечели със солидно мнозинство предстоящите щатски и федерални избори.
Най-съществен обаче ми се стори откъс от речта му, произнесена в обществен колеж в Северна Вирджиния. Страстен поборник на буквата на закона, Стивънсън бе казал: «Правителството не е над закона. Не е над народа. Във Вашингтон — както и във всеки щат — има хора, които смятат, че е позволено да се нарушават правилата в името на по-значимото добро. Но няма по-велико добро от правилото на закона. И политиците, прокурорите и полицията, които остават слепи за волята на народа, не струват повече от банкови обирджии и убийци».
Репортерът уточняваше, че бъдещите гласоподаватели възнаградили Стивънсън с бурни аплодисменти. Други статии констатираха, че тази философия му коствала гласове сред републиканците у дома и му спечелила враждебността на някои съпартийци в Конгреса. От прочетеното заключих, че организира предстоящите изслушвания в Комисията по темата за разузнавателните средства, подтикван от идейни убеждения, а не от амбиция да печели гласове.
Продължих да преглеждам обширните материали, записвайки си по нещо.
Чувствах се в свои води, но въпреки това завидях на Клер Дюбоа за вещината, с която извършва проучвания. Това обаче не бих го възложил на нея.