Затова аз слушам и кимам, без да ги насърчавам излишно и без да вземам страна. Действам пресметливо, разбира се. Колкото повече зависят от мен и ми се доверяват, толкова по-безапелационно и по-експедитивно изпълняват нарежданията ми.
Джоан погледна към компютъра ми, макар да бях обърнал екрана така, че да не го вижда. Попита:
— На кой от случаите на Райън си се спрял?
— Сътрудничката ми ги проверява в момента.
— В девет вечерта в събота?
Кимнах.
— Райън не обсъжда често работата си с мен. На пръв поглед изглежда лесно да се прецени кой е… как го наричате… поръчителят?
— Така е, да. Искаш да кажеш, че за да наемеш някого като Хенри Лавинг, сигурно доста е заложено на карта?
— Да.
— Правилно. Но понякога не е толкова логично. В много случаи поръчителят се оказва истинска изненада.
Мари се появи, наля си чаша вино и дойде при нас.
— Как е стаята? — попитах.
— Пълна е с Марта Стюарт, господин екскурзовод. Стари рисунки на коне. Тонове коне. С кльощави крака. Питам се така ли са изглеждали по онова време? Сякаш всеки момент ще се строполят.
Джоан се усмихна на констатацията в стил Клер Дюбоа.
Мари попита:
— Как да се свържа с интернет? Трябва да си проверя имейла.
— Опасявам се, че не бива.
— О, стига шпионски сценарии! Умолявам те. От сърце.
В очите иМ просветна престорена детинска свенливост. И разбира се, присви обаятелно устни.
— Съжалявам.
— Защо не?
— Възможно е Лавинг да знае имейл адреса ти. Ако четеш или изпращаш съобщения, ще съпостави времето с рутъра и сървър трафика в района.
— Корт, в четирите посоки ли се оглеждаш, когато пресичаш улицата?
— Мар — смъмри я Джоан. — Стига.
— О, моооля те…
— Трябва да сме предпазливи — отвърнах. Забелязах как кимна сериозно и попитах: — Какво има?
— Щом не мога да си поръчам масажист тук, някой ми дължи масаж… Е, господин екскурзовод, предлагаш ли такива услуги? — Явно съм я изгледал с недоумение. — Не се шегуваш много, нали?
— Мари — прекъсна я строго сестра иМ, — престани.
— Сериозно — обърна се Мари към мен. — Наистина искам да напиша няколко писма. Трябва да изпратя няколко фотоса за изложба.
— Ако е важно, ще ги кодирам, ще ги изпратя до централния ни отдел и оттам ще ги пренасочат през прокси сървъри в Азия и Европа.
— Шегуваш ли се?
— Не.
— Значи и други ще прочетат писмата?
— Да, трима или четирима. И аз.
— В такъв случай ще избера вълнуващата алтернатива да… си легна.
Тя се обърна и изчезна в тъмния коридор.
Джоан я проследи с поглед. Стройните хълбоци на Мари се поклащаха под тънката пола, докато се отдалечаваше с плавна, почти съблазнителна походка.
— Какво взима? — попитах.
Джоан се поколеба.
— «Уелбутрин».
— Нещо друго?
— По някой «Ативан» може би. Или по два-три.
— И?
— Нищо друго, което се отпуска с рецепта. Няма медицинска застраховка и преглеждам сметките иМ за лекарства. Защото аз ги плащам… Как разбра?
— По езика, поведението. Научих, че е била в болница. Два пъти, нали?
Джоан се изсмя предпазливо.
— И това ли знаеш?
— Сътрудничката ми провери всичко съществено. Опити за самоубийство, доколкото разбрах от медицинското досие?
Джоан кимна.
— Лекарят го определи по-скоро като жест, отколкото като истински опит. Приятелят иМ я заряза. Дори не иМ беше сериозен приятел. Излизаха от шест месеца, но тя беше готова да заживее с него, да му роди деца. Навярно си усещал този порив.
Гласът иМ замря. Тя ме изгледа, сякаш по-скоро не познавам този порив. Райън сигурно иМ беше казал, че не съм женен и нямам деца.
— Бележка, леко превишена доза — продължи Джоан. — Втория път — същото. Малко по-зле. Друг мъж. Иска ми се да се посвещава на терапията със същата страст, както на любовниците.
Погледнах към коридора, потупах се по ръката и тихо попитах:
— Андрю ли я нарани?
Клепачите на Джоан трепнаха.
— Добър си… — поклати глава. — Честно казано, не знам. Удрял я е. Преди. Веднъж влезе в болницата заради него. Тя твърдеше, че е случайност. Типично за жертвите на насилие. Или поемат вината. Този път историята за мъжа, който я е блъснал, звучеше много убедително. Но не знам…
— А препратената поща? Скъса с Андрю и дойде при вас?
Джоан улови отражението си в старото поолющено огледало и отвърна очи.
— Точно така. Андрю притежава много положителни качества. Надарен е, красив е, смята и сестра ми за талантлива. Или поне така иМ говори. Но е и ревнив и властен. Убеди я да напусне работа и да се пренесе при него. Живяха заедно няколко месеца. През цялото време иМ се гневеше, но когато го напусна, се ядоса още повече. Слава богу, че сме наблизо, имаше при кого да отиде.