Рожденото име на Мари беше Мери и тя не го бе променила официално. Дюбоа ми бе докладвала още, че според архивите на местната полиция през юношеските си години е била издирвана неколкократно и била оправдана по обвинение в притежание на наркотици и кражба. Оказало се, че момчетата, с които се движела, са я принудили да участва. Опитали се да я натопят, за да поеме вината.
Не споменах всичко това обаче, защото не засягаше нито работата ми, нито разговора с Джоан.
— Подготвяш си домашните значи?
— За работата? Да.
След секунда Джоан, която явно не се шегуваше по-често от мен, ми се усмихна бегло:
— Какво разбра за мен?
Подвоумих се как да отговоря. Разследването на Дюбоа бе разкрило напълно незабележителен живот. Била съвестна ученичка и студентка, а после — статистик и домакиня. Участвала в родителския комитет в училището на Аманда. Единствените отклонения от съвсем обичайните четири десетилетия рутина бяха пътешествие в чужбина преди колежа — връхната точка на младините иМ, предположих — и сериозна катастрофа преди години, от която се бе възстановявала няколко месеца.
— Открих, че ти си човекът, за когото няма причини да се безпокоя.
Усмивката се стопи. Джоан ме погледна в очите.
— От теб ще излезе добър политик, Корт. Лека нощ.
Глава 20
В единайсет, след като обиколих къщата, излязох навън, настаних се сред купчина шума и заоглеждах околността с монокуляр за нощно виждане «Ксеноник Сюпървижън». Много са скъпи, но са най-добрите на пазара. Организацията разполагаше само с три и по-рано през деня бях изискал последния свободен.
Тази задача обикновено се полага на клонингите, но аз съм на мнение, че и пастирите трябва понякога да си поизцапат ръцете. Философията на Аби, разбира се — убеждение, ще кажете, което го уби.
Следях за нещо необичайно. Усещах раменете си вдървени от напрежение. Дишах тежко. Зарецитирах наум: «камък, ножица, хартия… камък, ножица, хартия».
Хипнотизиран от водопада лунни сенки от бавно влачещите се по небето облаци, започнах да се поотпускам. След четирийсет минути се запътих към къщата с вкочанени пръсти и треперещи от студа мускули.
В пастирската спалня разкопчах кобура «Ройъл Гард» и извадих шише «Дро-Из» от раницата. Втрих гела в кожата с естествен цвят, потъмняла като любима бейзболна ръкавица. Гладката страна прилягаше съвършено до тялото ми, а твърдата оставаше навън. Всъщност кожата не се нуждаеше от грижи — бързината за изтегляне на оръжието беше приемлива — но заниманието ме успокояваше.
Приключих, посетих банята и се стоварих върху старото неравно легло. Щорите бяха спуснати, естествено, въпреки че вероятността някой стрелец да изскочи измежду редицата красиви величествени дъбове и да изпразни пълнител в стаята беше нищожна.
Прозорецът обаче беше леко открехнат и долавях повеите на вятъра и по-тихото ромолене на реката по водоскоците на половин миля оттук.
Щастливец съм, понеже мога да заспивам почти навсякъде като по даден знак. Което, знам, е много рядко явление в моята професия. Не е изненадващо, че подопечните ми страдат от безсъние. Усещах, че скоро ще се унеса, но се наслаждавах на възможността да полежа — с дрехите, но без обувки — взрян в тавана. Помислих си: «Кой ли е живял в тази къща?».
Беше построена около 1850 година. Предполагах, че е била ферма, а по полетата са растели овес, царевица, пшеница — буйно, не като днешните дизайнерски ниви. Представих си как семейство от деветнайсети век вечеря картофи и спаначена салата.
Макар понастоящем в имението да бяха засадени над десет хиляди дървета, познавах тогавашния пейзаж от снимките на Матю Брейди и други фотографи. По времето на Гражданската война повечето сегашни гори в Северна Вирджиния са били просторни поля.
Грейт Фолс попаднал рано в ръцете на Федералната армия. Тук не са се водили значими битки, въпреки че през декември 1861-ва четири хиляди войници се срещнали за кратко на мястото, където днешното Шосе 7 пресича Джорджтаун Пайк. Загинали петдесет, а двеста били ранени. Федералните войски се поздравили с победата, но всъщност силите на Конфедерацията не намирали смисъл да отстояват територия, където не срещат особена подкрепа, и просто се оттеглили.
Грейт Фолс бил районът с най-разнообразни предпочитания в цяла Вирджиния. Привърженици на Конфедерацията и на Съюза често живеели в съседство. Тук «брат срещу брата» не звучало като клише.
Знам го от книгите по история — и в тази област притежавам диплома — макар да съм научил много за световните конфликти и от игрите. Харесвам игри, които пресъздават известни битки. Почти всички са американски. Европейците предпочитат икономическите и социалните игри, а азиатците — абстрактните. Американците обаче обичат битките. В колекцията си пазя «Битката за Балдж», «Гетисбърг», «Битката за Великобритания», «Обсадата на Сталинград», «Рим».