Райън каза, че по-рано разговарял надълго и нашироко с Аманда и смятал, че при дъщеря му и при Картър всичко е спокойно. Вчерашният риболов харесал на момичето, за вечеря съседите ги поканили на барбекю.
И аз се бях обадил на Бил Картър сутринта.
— Каза ми, че не е забелязал нищо подозрително — обясних на Кеслерови. — Но дъщеря ви още се притеснявала, че утре ще пропусне училището, мача и някаква доброволна дейност.
— Горещата линия за ученици — вметна Райън. — На практика тя отговаря за нея.
Бях научил доста за момичето и не се изненадах.
— Да се надяваме, че няма да се наложи да отсъства — обади се Джоан.
Неделята едва започваше. Успеехме ли да заловим поръчителя, преди вечеря животът на Кеслерови щеше да потече отново в що-годе нормално русло.
— Какво ще правим днес? — попита Райън и погледна навън.
В гаража му бях забелязал стикове за голф и предположих, че пропуска да оползотвори слънчевия ден на игрището.
— Просто си почивайте — отговорих и си спомних как веднъж в самолета за Флорида, откъдето трябваше да поемем поредния си подопечен, Клер Дюбоа отбеляза: «Пилотите все повтарят: «Настанете се удобно в седалките и се наслаждавайте на полета». Че какъв избор имаме? Да правим стойки на глава между редовете? Да отворим прозореца и да храним птиците?».
Кеслерови също нямаха избор. Знаех, че следващите ми инструкции — да стоят вътре — няма да им харесат.
— Вътре? — измърмори Райън, надзъртайки през пролука между завесите към огрените от слънцето листа, започнали вече да жълтеят. Въздъхна и намаза с масло едно миникексче.
Бездействие…
Телефонът ми иззвъня. Погледнах екрана.
— Извинете.
Върнах се в дневната и натиснах зеления бутон.
— Клер.
— Имам информация.
— Давай!
Младежкият иМ глас подхвана ентусиазирано:
— Електронните устройства за проследяване? Интересно! Произведени са от «Мансфийлд Индъстри». Малкият е с обхват шестстотин ярда, големият — с хиляда. Звучи внушително, но са по-стари модели. Новите — като онези, които използваме ние — използват навигационна система и сателит и можеш да ги следиш от кабинета си. Твоите са евтини. Тоест — използват ги полицейските управления.
Определено интересно.
— А фабричните номера…
—… съвпадат с устройствата на градската полиция.
— Серийните номера? — попитах.
— Няма — отвърна Клер. — Така че не знаем точния източник.
— Отпечатъци или други следи по тях?
— Не.
Размислих. Подопечен — полицай, и апаратура от управлението, в което работи?
Още едно парченце от мозайката.
— Греъм? — попитах.
Служителят на министерството на отбраната с откраднатата чекова книжка, който изненадващо оттеглил обвиненията.
Жизнерадостната нотка изчезна от гласа иМ.
— Така… За него.
Не звучеше добре.
— Какво?
— Май ще ми трябва помощ.
— Да?
— Дребен проблем…
Определение, чиято логика и досега не проумявам.
— Постигнах някакъв напредък. Открих, че шефът на детективите…
— Люис.
— Да. На главен детектив Люис се обадил някой «могъщ». Цитирам, макар да нямам представа какво означава. Звучи като описание на лошо момче във филмов сценарий, на най-злия герой. Както и да е… тази могъща персона наредила на Люис да се погрижи да прекратят разследването.
— Някой от Пентагона?
— Не знам. После открих няколко цифри. Греъм изкарва по деветдесет и две хиляди годишно. Съпругата му — петдесет и три. Ипотеката им възлиза на шестстотин хиляди. Двете им дъщери учат в колеж. Имат и син — Стюарт. Момичетата са в «Уилям и Мери» и «Васар». Общо таксата им е около шейсет хиляди годишно. Настанени са в хубав пансион навярно. Искам да кажа… моите уважения към «Уилямсбърг» и «Пафкипси», но… Бил ли си в някой от тях?
— Не. — След кратък размисъл добавих: — Значи ще преглътнат трудно кражбата на четирийсет хиляди.
— Много трудно. Спомних си как завърших «Дюк». Родителите ми пестяха всяка стотинка, за да платят образованието ми. Само нещо наистина пагубно би ги накарало да се откажат и да ме обрекат на кариера зад някой щанд.
— Спомена за проблем.
Дребен…
— Всъщност…
— Клер?
Дюбоа беше странна птица — с пъргав ум и чудновати констатации — но и тя като мен притежаваше състезателен дух и трудно признаваше пораженията, особено ако е сгрешила, както усещах, че се е случило сега.