— Виж, Корт, оценявам факта, че измъкна Кеслерови от две напечени ситуации. Талантлив си… и късметлия. Но не бива да рискуваме третия път Лавинг да извади по-голям късмет.
Късмет…
— Възможно е Кеслер да е единственият ключ към сериозна терористична заплаха. Не можем да го излагаме на риск, както правиш ти. Имам картбланш от главния прокурор. Искам Кеслерови и сестрата на съпругата да бъдат въдворени под ключ незабавно. В затвора «Хансен», както говорихме преди. Вече съм се свързал с тях.
Представих си го как поглежда Тийзли с изражение: «Ето така се действа».
— Искам да говоря с шефа си.
— Решението е на главния прокурор.
Шефът на всички.
Установих, че карам с петнайсет километра в час по-бързо от ограничението. Поотпуснах педала за газта.
Уестърфийлд продължи вразумително:
— Ако беше просто незаконно присвояване или организирана престъпност, нямаше да се тревожа толкова. Но изникна терористичен елемент, не бива да грешим. Трябва да положим всички усилия да идентифицираме заплахата. И да не предоставяме вратички за ответни удари.
При цялото прекарано време в системата, така и не успях да свикна с жаргона иМ.
— Искам ги в «Хансен» възможно най-скоро. Ако държиш да преследваш Лавинг, няма проблем. Ако искаш да разкриеш поръчителя, добре. Просто няма да използваш моя свидетел за сиренце в капана.
Неговият свидетел… Известното ченге — герой. Уестърфийлд продължи:
— Поръчвам брониран ван.
— Не.
— Ще се обадя на Арън и ще разбера къде са.
— Той не знае.
— Какво?
— Не съм му казал.
Само неизбежна информация…
— Е, това…
Уестърфийлд недоумяваше, макар да не схващах защо. Едва ли хората в неговата организация си споделяха всичко.
— Надявам се да не се хванем за гърлата, Корт. Mon Dieu… ще стане неприятно.
О, френският! Най-после.
След малко се обадих:
— Ето с какво съм съгласен. Ще се обадя на Арън. Ако той потвърди, че главният прокурор е наредил да ги изпратим в килията — оставих думата да увисне във въздуха — ще уредя наш транспорт да ги откара в «Хансен». Но ще те предупредя… Полицай? Вътре? Райън няма да подскочи от щастие. Не знам доколко ще ни съдейства, ако го вкараме там.
— Остави това на мен, Корт. Трябва да действаме незабавно. Да разчитам ли на теб?
Тоест — щеше да се обади на Арън след десет минути, за да се увери, че следвам указанията му.
— Да.
— Благодаря. Работим за доброто на страната.
Не разбрах дали тези думи са отправени към мен, към Тийзли или към някаква невидима аудитория.
Прекъснах връзката, изчаках няколко минути и без да си правя труда да се обаждам на Арън за потвърждение, набрах Били да поискам брониран ван.
Глава 23
Хотелите са подходящо място за срещи в нашия бранш. Те никога не затварят и дори да не си регистриран, никой не ти обръща внимание, ако седиш тихо във фоайето в делови костюм и се преструваш, че надничаш над компютъра си, сякаш очакваш бизнес партньор.
Точно това правех в момента.
В единайсет преди обяд Клер Дюбоа влезе в «Хаят». Носеше черен костюм с панталони, различни от вчерашните. Забелязах, че разликата е в тъканта. Отдолу беше с тънък тъмночервен пуловер. Когато седна, долових аромат на жасмин. Очите иМ бяха зачервени. Предположих, че не е спала много. По лицето иМ бе изписана тревога и в миг си помислих, че е изникнала непредвидена ситуация. Но тя просто промълви дрезгаво:
— Чух, че Били е поръчал брониран транспорт за придвижване от защитената къща до затвор във Вашингтон. Стори ми се твърде потаен. Непроницаем. Не знам защо, но мисля, че не греша. Тръгнах към него, а той пое в обратната посока.
По този дълъг начин Дюбоа задаваше един съвсем лаконичен въпрос.
— Най-напред… — посочих фоайето, прибрах си лаптопа и се отправихме към кафенето «Старбъкс».
Не беше любимото ми кафе. Но съдържаше кофеин, от който определено се нуждаех. Взехме си две чаши, а Клер си избра и зеленчуков сандвич. Върнахме се във фоайето. Съобщих иМ, че Уестърфийлд се е обаждал, но спестих случая в Роуд Айлънд и разследването. Предполагах, че Дюбоа знае за него, понеже не беше тайна, стига да си достатъчно търпелив да поразровиш, както беше направила Крис Тийзли. Но беше излишно да обсъждам темата с протежета и колеги.
Казах на Дюбоа, че главният прокурор е наредил Кеслерови и Мари да бъдат преместени в затвор, и тя примигна, сякаш Вашингтон е решил да се обособи в автономна област.
— Но той няма право! Ние отговаряме за подопечните!
— Но той отговаря за неприкосновените права на народа. И за кариерата си. — Предпочетох да не вмъквам думата «фарисейство» в забележката си. — Във всеки случай това не ни е приоритет сега. Трябва да открием кой е наел Лавинг. Кажи ми докъде стигна с проучването.