Мислеше си сигурно: «Възможна терористична връзка? Или организирана групировка от Ню Джърси? Дори конспирация в Министерството на отбраната? Ще има ли престрелка?».
Прочисти гърло.
— Каквото е необходимо, Корт.
Измерих я с поглед. Спокойните сини очи, стиснатите устни, равномерното дишане. Реших, че е готова за задачата.
— Да вървим.
Глава 24
— Господин Греъм?
Легитимирах се, а мъжът погледна картата ми, сякаш цял ден е очаквал срещата. Сигурно беше точно така.
Ерик Греъм беше на около петдесет, късо подстриган, едър, но не пълен. Носеше джинси и пуловер и не беше се бръснал от петък сутринта преди работа.
Изгледа ме безучастно, а Дюбоа — със зле прикрито презрение, щом чу името иМ.
— Няма какво да обсъждаме, агент Корт. Случаят е оттеглен. Наистина не разбирам защо федералното правителство се меси.
— Не идвам за това, сър… Може ли да влезем за минута? Важно е.
— Не разбирам…
— Няма да се бавим.
Придадох си мрачен вид.
Той сви рамене и ни махна да влезем. Упъти ни към дневната, чиито стени бяха осеяни със снимки, дипломи, удостоверения и медали от научните и спортните му занимания отпреди трийсет години.
— Както иМ обясних — ледено подхвана Греъм, — работата ми е много деликатна. Кражбата на парите е неприятен инцидент, но като цяло в името на националната сигурност реших да не настоявам за криминално разследване. — Усмихна се бегло и неискрено. — Защо да товарим градската полиция? Имат си по-важни задачи от нехайни компютърни специалисти, забравили чековете си, където не трябва.
Настанихме се около кръгла масичка за кафе със стъклен плот, под който бяха наредени снимки от спортните успехи на Греъм — колежански футбол и тенис. По стените имаше и семейни фотографии — от ваканции, училищни тържества, празници. На няколко видях сина му — явно онзи, чието бъдещо образование бе поставено на карта. Забелязах и две снимки на дъщерите, също от колежа. Бяха близначки. Повечето фотографии бяха на Греъм с очевидно богати делови сътрудници и с един-двама политици.
В къщата не се чуваха други обитатели, въпреки че на масата в трапезарията бяха оставени две полупразни чаши с кафе около разгърнатия неделен брой на «Вашингтон Поуст», а от радиото почти недоловимо долиташе публицистично радиопредаване. Подът горе изскърца. Затвори се врата. Беше изпратил жените и децата в планините при вида на нахлуващите мародери.
— Съжалявам за детектив Келер.
— Кеслер.
— Че си е създал главоболия. Стори ми се симпатичен човек. Разбрах — поредният невиждащ поглед към Дюбоа, — че някакъв професионален убиец или нещо подобно го преследва заради нещо.
Интересна формулировка.
— Съжалявам. Но случаят с мен няма нищо общо. Смятате, че крадецът на чека иска да го убие? Не звучи никак смислено.
Вдигнах ръце.
— Както казах, не сме дошли за това. Тук сме…
Замлъкнах и погледнах Дюбоа.
Тя пое дълбоко дъх. Сведе очи.
— Тук съм, за да се извиня, господин Греъм.
— Да… какво?
— Когато менторът ми — започна тя, вперила очи в мен — разбра какво съм казала и как съм провела разговора с вас…
— Разговор? — иронично я прекъсна Греъм.
—… ме укори, че не съм се държала професионално.
— Меко казано.
Просто наблюдавах, не се намесвах, а се обърнах и заразглеждах стаята.
Греъм се подсмихваше самодоволно, че не се опитвам да защитя сътрудничката си. Следеше с поглед Дюбоа. Тя заобяснява:
— Разполагаме с анализиращ софтуер. Компютрите ни обработиха ситуацията и на първо място в списъка излезе сценарият, че са нарочили детектив Кеслер, защото е научил нещо за вашия случай с чека. Представи се вариант, че някой — навярно заплаха за сигурността на страната — е откраднал чека и е използвал парите за нещо, което би могло да ви компрометира. После ви е шантажирал или да издадете тайна информация, или да саботирате някой от проектите за Пентагона, върху които работете. Сценарият изглеждаше достоверен.
— Само че не е — отсече той.
Дюбоа кимна и продължи:
— Сравнително отскоро съм в тази организация. Не знам дали сте работили и на друго място освен във федералното правителство.
— За малко бях в публичния сектор.
— И аз — каза тя. — Работех като консултант по сигурността в голяма софтуерна компания. Не мога да я назова, но изникна тежък проблем с пиратството. Десетки, стотици милиони долари бяха поставени на карта. Занимавате се с компютри, знаете какво означава сорскод.