Дюбоа взе химикалката и изпрати съдържанието иМ в стратосферата. Впери очи през прозореца. Запитах се за колко време съм я изгубил.
Запитах се също дали случилото се е променило непоправимо взаимоотношенията ни.
Пътувахме в мълчание до «Хаят», където беше оставила колата си. Чух телефона ми да звъни. Още беше у нея. Подаде ми го с думите: «Имаш съобщение».
— Прочети го.
— От транспортния отдел е.
— Давай.
Тя въздъхна.
— «Бронираният ван напусна убежището преди петнайсет минути. Вече се движи към затвора».
Глава 25
Небето притъмняваше, когато паркирах пред защитената къща в Грейт Фолс.
Слязох от колата и се протегнах. Вятърът навяваше вихрушки от листа около мен.
Сред пасторалния пейзаж — дърветата, храстите, хълмистите поля с буйни треви — се чувствах като у дома. На младини прекарвах времето си в класни стаи и университетски аудитории, а после професиите и личният ми живот изискваха да се задържам в офиси и защитени жилища, но винаги намирах начин да изляза сред природата, понякога за часове, друг път — по цели дни.
Озърнах се завистливо към пътеките, водещи до Потомак или към гъстите гори отвъд реката, после сведох очи към новото съобщение от Били за бронирания ван, движещ се към вашингтонския затвор. Почудих се дали Джейсън Уестърфийлд и асистентката му ще са там да го посрещнат. И си отговорих — разбира се.
Изкачих стълбите и набрах кода. Вратата на къщата се отвори плавно.
Кимнах на Мари и Джоан, седнали до разклатената масичка за карти, върху която бяха подредени чаши с чай и бисквити.
Не бих изпратил Кеслерови в затвора за нищо на света, особено в сграда със средна степен на охрана в столицата. Положението не беше се променило, откакто бях се отказал да ги заключим в ареста, и ако Уестърфийлд смяташе, че използвам подопечните си като примамка, това си беше негов проблем, а не мой. Ванът беше празен. Помолих Били да го изпрати по заобиколен — и много дълъг — маршрут от друга защитена къща само за да задържа Уестърфийлд далеч от себе си.
Знаех, че ако прокурорът надигне голям вой, Арън Елис може да ме уволни. Но не и преди да приключа със задачата. Освен това шефът ми не знаеше къде съм и щеше да му отнеме време да ме открие. А и не би могъл, без да рискува някой външен да разбере местонахождението на Кеслерови. Което не би направил.
С удивление установих, че сестрите са си избрали игра от полиците в дневната. Табла. Играта, при която хвърляш зарове и движиш пулове с цел да извадиш първи своите, е на близо пет хиляди години. Вариант на табла са играли в Месопотамия, а римската «Дванайсет линии» е била е буквално същите правила като днешната.
Оставих сестрите да се състезават спокойно и поздравих Ахмад, който, застанал до задната врата, наблюдаваше двора. Увери ме, че всичко е тихо. Обадих се на зрителя в Западна Вирджиния. Докладва, че не е забелязал признаци за следотърсачи отвън.
Сърните, язовците и другите животни не се държали непривично.
Стойката на Ахмад излъчваше очакване — рамене, извити под ъгъл спрямо хълбоците. Очите му изучаваха прозорците, което влизаше в задълженията му, но същевременно отбягваха моите.
— Чух, че си поръчал транспорт за ареста «Хансен» — отбеляза.
— Така е.
Кимна, разбираемо объркан. Хората, които трябваше да са във вана, се намираха на трийсетина крачки от нас.
— Ще пристигне всеки момент.
— Обаждал ли ти се е някой за вана?
— Чух по радиостанцията.
Обясних му маневрата си.
— Няма да пострадаш. Ще заявиш, че си бил в неведение.
Младият ми колега кимна любопитно, но аз замълчах. И аз като Аби Фалоу не забравям отговорността да обучавам протежетата си в тънкостите на занаята — има много за усвояване. Но този път реших да не се разпростирам, понеже се надявах никога да не попада в такава ситуация.
Той обяви само:
— Добър избор, сър. Затворът не е подходящ за сегашното положение.
— Къде е Райън?
— Работи в стаята си. Върху счетоводния проект май.
Долових, че из долния етаж се носи нов аромат, явно от парфюм или шампоан.
Стъписа ме усещането за домашен уют, повтарящо се във всяка защитена къща, където отвеждах подопечните си. Контрастът винаги ме шокира — почти ежедневната рутина, антитеза на причината, поради която мъжете и жените са тук.
Както се случваше понякога, спокойната атмосфера ме настрои сантиментално. Спомените отново се надигнаха, но този път не ги отпъдих толкова бързо. Спомних си как миналия петък след работа похапвах сандвич, преди да се запътя към игралния си клуб нагоре по улицата. Открих списъка за партито, който с Пеги бяхме организирали преди години. Взирах се в него, изгубил всякакъв апетит. Усетих натрапчивия горчив мирис на картон, хартия и мастило, долитащ откъм десетките кутии с игри край стената. Къщата ми се стори непоносимо стерилна. Зарекох се да си купя ароматни свещи или да последвам примера на хората, които си продават домовете — слагат канела да ври на котлона.