Или пекат курабийки. Нещо, което създава уют.
Все едно щях да го направя.
Сестрите приключиха играта и Джоан се върна в стаята си. Мари ми се усмихна и включи компютъра си.
— Кой спечели? — попитах.
— Джо. Непобедима е. Във всичко. Наистина.
Щом е била статистик, Джоан навярно притежаваше математическа дарба, а следователно и дарба за игри — поне за онези, където ролята на късмета е минимална. Знаех, че умението да боравя с цифри и аналитичната мисъл помагат и на мен.
Добър съм на табла и съм наясно, че главната стратегия е експедитивността — да се придвижваш бързо и нападателно по дъската. Не се ли получи, задържаш темпото, опитвайки се да създаваш препятствия в противниковото поле. Макар и не толкова сложна като шаха, таблата е интересна игра. С удоволствие бих наблюдавал как играе Джоан. Любопитството ми обаче беше чисто теоретично. През всичките години на пастирското поприще никога не съм играл с подопечен, въпреки че понякога съм се изкушавал.
Мари посочи компютъра си.
— Кажи ми какво мислиш?
— За кое? — попитах.
— Ела тук, господин екскурзовод. Погледни.
Махна ми да седна и написа няколко команди. Появи се лого: «Глобъл Софтуер Иновейшънс». Чувал бях за тях, но не си спомнях откъде. След миг програмата се зареди. Очевидно служеше за обработка и архивиране на снимки — появиха се папки с фотографиите на Мари.
Пръстите иМ се поколебаха над клавишите. Отначало си помислих, че още не е свикнала със софтуера, но причината за двоуменето се оказа друга. В очите иМ блесна тъга.
— Аманда ми даде програмата — каза. — Много се забавлявахме, докато я инсталирахме… Мъчно ми е за нея. Сигурно е ужасена.
Взрях се в очите на Мари, вторачени невиждащо в логото върху екрана.
— Тя е по-силна от повечето ми възрастни подопечни. Ще се справи.
Не го казвах, за да иМ вдъхна увереност; беше истина. Мари издиша тихо.
— Джо я смята за по-силна от мен. — Вдигна очи към мен. — По правило никога не приемам мнението на сестра ми, но за това е права.
После Мари сякаш отпъди сериозните мисли и две снимки се появиха на екрана една до друга.
— Не мога да преценя коя е по-хубава — засмя се тя, погледна ме и потупа стола до себе си. — Няма проблем, не хапя.
Поколебах се и седнах. Установих, че тя — логично — а не Джоан е източникът на приятния аромат. И както забелязах и вчера, беше умело гримирана. Беше си изгладила нов тоалет — фина пола и широка копринена блуза. Любопитно. Подопечните по принцип пренебрегват облеклото, когато животът им е в опасност, а и ако Мари беше наистина вятърничава, каквато изглеждаше, и човек на изкуството, както твърдеше, би трябвало по-скоро да е небрежна към външния си вид. Или да предпочита дънките и пуловерите.
Тя се приведе към мен. Усетих допира на ръката иМ и полъха на сладкия аромат. Явно съм се отместил леко, понеже тя пак се засмя.
Обзе ме раздразнение. Но я послушах и погледнах към екрана.
— Помниш ли изложбата, за която ти споменах? Ще изпратя една от тези двете. Вторник е крайният срок. Как ти се струват?
— Аз… какво точно те интересува? Коя ми харесва повече?
Изглеждаха ми почти еднакви, макар едната да беше по-стилизирана. Изобразяваха двама сурови мъже в костюми — бизнесмени или политици — потънали в оживен разговор в сянката на правителствена сграда в центъра на Вашингтон.
— Кои са?
— Не знам. Няма значение. Миналата седмица се разхождах край Трезора и ги забелязах. Изглеждат могъщи, богати. Но не ти ли напомнят малко и на момченца? В училищния двор? Преди четирийсет години щяха да се посдърпат.
Отначало не ми направи впечатление, но после усетих, че е права.
— Темата е конфликтът — обясни ми тя.
— Не намирам особена разлика.
— Лявата е по-концентрирана. Акцентът е върху мъжете. Но гледната точка и композицията са приглушени. Дясната е по-стилизирана. Вижда се повече от Трезора. Забелязваш ли как слънчевите лъчи прорязват стъклата до тях? Естетически стои по-добре… Е?
— Коя ми харесва?
— Това е въпросът, господин екскурзовод.
Внезапно се почувствах неловко, сякаш ме изпитват по предмет, който не съм изучавал. Не знаех коя ми допада повече. Обикновено разглеждах предимно разузнавателни снимки или кадри от местопрестъпления. При които естетиката няма значение. Най-сетне посочих лявата.