— Какво прави в Западна Вирджиния? — попита Елис.
Познавах Лавинг по-добре от всички в стаята.
— Обикновено работеше с партньор — отвърнах. — Явно е взел някого оттам. И оръжие. Не би летял въоръжен. Във всеки случай би отбягвал летищата край Вашингтон. Мнозина тук помнят как изглежда след… след случилото се преди няколко години. — После попитах: — Интернет адресът на подателя?
— Прекаран през прокси сървъри. Непроследим.
— Телефонни обаждания до или от стаята му в хотела? — попитах.
— Mais non.[2]
Френският ме дразнеше. Дали Уестърфийлд се беше прибрал наскоро от групова екскурзия до Франция, или се готвеше да съди някой алжирски терорист?
— Какво точно гласи заповедта, Джейсън? — търпеливо се поинтересувах.
С едно кимване той отстъпи думата на Крис Тийзли.
— Както споменахте, просто му дават зелена светлина — подхвана тя. — Явно са уточнили подробностите в предишен разговор.
— Продължете, моля — насърчих я аз.
Жената зачете:
— Лавинг: Отг. «Кеслер». Трябват подробности, съгласно обсъденото. До полунощ в понеделник. Иначе изникват неприемливи последствия, както посочихме. След получаване на данните обектът да се елиминира. Край на цитата. Следва адрес във Феърфакс.
Неприемливи последствия… Апокалипсис.
— Звуков файл?
— Не.
Останах разочарован. Гласовият анализ говори много за човека — пол (почти винаги), национални и етнически корени, заболявания, възможно е да се извлекат и правдоподобни морфологични заключения за формата на устата и гърлото. Разполагахме поне с потвърдена самоличност на жертвата, което беше плюс.
— Кеслер е ченге във Вашингтон. Райън Кеслер, детектив — обясни Уестърфийлд.
— Отговорът на Лавинг?
— Потвърдено. Само толкова.
— Поръчителят иска «подробности» — цитира Уестърфийлд по памет — «до полунощ в понеделник». Подробности…
Помолих да видя разпечатката. Забелязах, че Тийзли се поколеба леко, после ми я подаде, понеже Уестърфийлд не реагира.
Изчетох краткия текст.
— Граматика, правопис и пунктуация — правилни. «Съгласно» е използвано на място. — Тийзли се намръщи при тази забележка. Не иМ обясних, че лаконичният стил е предимство. Не беше мое протеже. Продължих: — Запетайките също са където трябва — рядко явление.
Вече всички ме зяпнаха. Преди време изучавах лингвистика. И малко филология — науката за езика и анализирането на текстове.
Елис приведе врат. В колежа беше участвал в отбора по борба, но доколкото знаех, понастоящем бе изоставил спорта. Обаче все още приличаше на железен триъгълник.
— Тръгнал е в осем и половина тази сутрин. Сигурно носи оръжие и няма да се качи на самолет. И не би рискувал да го видят на някое летище тук, както отбеляза Корт. Все още е на около четири часа оттук.
— Колата му? — попитах.
— Още нищо. Бюрото изпрати екип да претърси в хотела и ресторантите наоколо.
— Този Кеслер — вметна Елис — какво знае, та поръчителят е толкова заинтересуван да го разпита?
— Нямаме представа — отговори Уестърфийлд.
— Кой точно е Кеслер? — попитах.
— Разполагам с информация — каза Тийзли.
Докато младата прокурорка ровеше из папката, аз се попитах защо Уестърфийлд е дошъл при нас. Известни сме като телохранители за извънредни обстоятелства (поне така ни нарича Арън Елис пред бюджетната комисия, което ме смущава донякъде, но очевидно се приема добре на Хълма[3]). Бюрото за дипломатическа сигурност към Държавния департамент и Сикрет Сървис охраняват американските и чуждестранните държавни глави. «Закрила на свидетелите» осигурява на добродетелните и на разкаялите се злосторници нова самоличност и ги пуска по света. Ние, от друга страна, се намесваме само в случаи, когато нуждаещият се от закрила е поставен под доказана непосредствена заплаха. Наричат ни още «телохранители по спешност».
Критериите са размити, ала предвид ограничените средства, ние поемаме предимно случаи, когато набелязаната жертва е свързана с националната сигурност (шпионинът, когото вчера предадох на джентълмените от ЦРУ, например) или общественото здравеопазване — миналата година охранявахме свидетел в дело за нелегална продажба на лекарства, отпускани само по лекарско предписание.
Положението се проясни, когато Тийзли ни представи биографията на полицая.
— Детектив Райън Кеслер, на четирийсет и две. Женен, с едно дете. Разследва финансови престъпления в района на Вашингтон, с петнайсетгодишен стаж, награден с медал… Навярно сте чували за него.