Щеше да пусне в действие и ОРК, разбира се, и други програми за обработка на данни.
— Ще видя какво ще открия — отвърна тя. — И Корт?
Пак името ми.
— Да?
— Онези неща от къщата на Греъм. Още ги проверявам.
— Добре.
Тя замълча отново.
— Размислих — продължи. — Нямаше друг начин да получим информация от него. Трябваше да го направя. Не ми хареса, не ми харесва и сега. Но беше умно. Ще го запомня.
— Нямаше друг начин — повторих.
Сбогувахме се. Половин час пътувахме в мълчание. Картър ме помоли да включа радиото, но аз отказах:
— Ако нямаш нищо против. Пречи ми да се концентрирам.
— О, разбира се.
Улових погледа на Аманда в огледалото.
— Заради мен ли се случи? — попита тя. — Заради блога?
— Да. Свързал е псевдонима с истинското ти име чрез някой социален сайт. Проследил е включването до съседите на Бил и после е открил неговата къща.
Тя затвори очи.
— Съжалявам. Аз… сметнах, че не бива да използвам моя компютър. Не знаех, че може да ни проследи. Използвах псевдоним.
Беше умно момиче. Сигурно се е досещала за опасността, но подтиквана от нехайството и порива на младостта, бе прибързала или пък просто беше решила да рискува. Най-вероятно и двете.
Аманда добави:
— Просто ми е много тъжно за Сюзън, онова момиче от гимназията.
— Което се самоуби? — попита.
— Точно така. Катастрофирала, но карала бързо и глупаво, все едно пет пари не дава дали ще живее или не. Това си е самоубийство. Така ни казаха психолозите. Исках да пиша за случая, за да узнаят всички, че да проявяваш безразсъдство, е все едно да се нагълташ с хапчета или да се обесиш.
Осени ме любопитна идея — това младо момиче се стремеше да се грижи за другите. И то посвоему беше пастир. Почудих се дали ако имах дъщеря, тя щеше да прилича на Аманда. Бих се гордял с нея. Несъмнено.
Но и тази мисъл, както доста други днес, излетя към кошчето за отпадъци.
— Да ме убие ли искаше? — попита Аманда с монотонен глас на човек, който не вярва, че е възможно да умре.
Картър се размърда и се накани да я окуражи. Аз обаче вече знаех, че тя не се нуждае от успокоение.
— Не, искаше да те похити и да принуди баща ти да му каже нещо.
— Какво?
— Не сме открили.
Тя замълча и се взря през прозореца.
Някои наемници си налагат стандарти. Не нараняват деца и жени например. Разчитат на психически и професионален натиск или на заплахи за финансовата стабилност и личния престиж на жертвата. Не приемат всякакви задачи и не са склонни да стигат до крайности, за да набавят необходимата информация. Преценяват мишената и използват минимална принуда, за да се сдобият с данните, заради които са наети. На другия полюс са наемници като Хенри Лавинг. Те прилагат всички необходими според тях средства.
Колкото и да е странно, аз уважавам повече втората група. Те се придържат стриктно към стандартите си, както и аз. Начертават целта си я постигат по възможно най-ефикасния начин. Затова са по-предсказуеми.
— Побърка ли се Джоан? — попита Аманда.
— Не съвсем — отговорих.
— Сигурен ли си?
Уместен въпрос.
— Добре де, не е на себе си. Но е на сигурно място с баща ти и леля ти.
— Ясно… Съжалявам, чичо Бил. Забърках голяма каша.
Не се поколеба да поеме отговорност за случилото се. За разлика от мнозина възрастни.
— Всичко ще бъде наред.
Забавих, дадох мигач и завих. Аманда се намръщи, впила очи в ниската каменна сграда, към която приближавахме.
— Аз… За наказание ли ме пращаш тук? — попита бързо. — Искам да кажа…
Усмихнах се неволно.
— Не, не, просто с Бил ще пренощувате на сигурно място.
Поех към портала на федералния затвор с максимална степен на охрана в Северна Вирджиния.
Глава 30
— Какво става? Къде се изгуби?
Гласът на шефа ми изгромоли настойчиво в слушалките. Раздразнението и гневът — и всички останали емоции — винаги звучаха приглушено, филтрирани през китайската пластмаса и метал, но настроението му пролича безпогрешно.
— Лавинг беше открил местонахождението на дъщерята на Кеслер. Тя е в безопасност. Лавинг е ранен.
— Колко тежко? — попита Елис.
— Не знаем. Не е изгубил много кръв… Арън, отведоха го с хеликоптер.
— Какво?!
— Клер ще го проследи, ако успее. Да си чувал за наемник с хеликоптер на повикване?
Замислено мълчание.
— Не, никога.
— Означава, че поръчителят е богат или има професионален достъп до хеликоптери, които се наемат без излишни формалности.
— Какво планираш?
— Прибрах дъщерята под ключ. На сигурно място. Вписана е като Джейн Доу — свидетел в наркопроцес. Ако Лавинг има вътрешен човек, едва ли ще обърне внимание. Наредих на надзирателя да забрани всички външни обаждания. Още проучваме двата главни случая на Кеслер, за да открием поръчителя. Клер проверява лекарите извън системата, които могат да закърпят Лавинг.