Момчето заяви, че не знае нищо. Разпитах още четири-пет души. Никой не беше чувал нито за фалшиви чекове, нито за азиатеца.
Най-сетне се озърнах за последно наоколо и отворих входната врата, на която висеше старомодна камбанка. Огледах се и се запътих към съседното кафене. Дюпон Съркъл разчита на шика, а кафене «КафеМ» го въплъщаваше в пълна степен. Подсказваше го както ударението, така и табелката с надпис «25 долара за сто грама» върху кутиите с тъмни зърна. Поръчах си черно колумбийско кафе — най-евтиното в менюто с екзотични отвари, нито една от които не бих нарекъл кафе, колкото и да са вкусни.
В ума ми изплува неканен образ отпреди няколко години — как Пеги поръчва любимото си мокачино. Така и не разбрах какво всъщност представлява. Но си спомних как сърцевидното иМ лице се привежда към чашата с нетърпеливо предвкусване. Веднъж ми каза, че обича да пазарува хранителни стоки, понеже иМ е приятно да наблюдава как хората избират любимите си лакомства.
— Животът е тежък — каза тя. — Дребните неща ни помагат да оцелеем.
«Колко вярно», помислих си тогава. А сега знам колко е вярно от личен опит.
Отпих от кафето, оставих вдигащата пара чаша и започнах да пиша съобщение за напредъка ми по случая «Греъм». Чух проскърцване — входната врата. Взрян в екрана на телефона, усетих, че над мен надвисва сянка. Вдигнах очи към лицето на мъж в началото на двайсетте — бял, симпатичен, строен, в джинси и омачкана риза на райета.
— Да?
— Работя в музикалния магазин, където беше току-що.
Не казах нищо и той повтори:
— Работя там.
— Как се казваш?
— Стю. — Огледа ме внимателно. — Разпитваше нещо. В магазина?
Произнасяше изреченията въпросително. Втренчих се в него. Той сведе припряно очи.
— Какво искаш? — попитах накрая.
— Разпитваше за Джими Сун? Познавам го.
— Знаеш ли къде е сега? Трябва да го открия.
— Агент от ФБР ли си?
— Къде е Джими? Знаеш ли?
Колебание.
— Не. Не знам.
— Седни — посочих масата.
Той се настани и опря китки. Понякога разговарям с хора, заели подобна позиция, но по принуда — понеже ръцете им са в белезници.
— Откъде познаваш Джими? — попитах строго.
— Отбива се в магазина. Обича музиката. Защо го търсиш тук? В магазина?
— Проследих го по кредитната карта. Пазарува там.
— О, да.
— В сериозна беда е. Ще му помогнем, ако успеем да го открием.
— Мислех… искам да кажа… чух за някакъв проблем. С чек.
— Подправен чек.
— Но жалбата е оттеглена. Сигурен съм. Не може да е в беда.
Той вдигна ръце и се усмихна бегло. Аз не отвърнах на усмивката.
— Полицейското управление във Вашингтон е прекратило случая.
— Ами…
— Но престъпленията са под юрисдикцията на различни институции. На географски принцип, да речем. Ако например си мамил хора от различни райони, си подсъден в петдесетте щата. Отделни процеси във всеки. Юрисдикцията обаче може да е държавна. Убийството на федерален агент е и федерално, и щатско престъпление.
— О!
— Този Джими Сун е откраднал чекова книжка във Вашингтон. Местната полиция може да реши да прекрати случая. Но той е прал пари чрез интернет.
— Прал е пари?
— Купил златни монети и ги продал срещу пари в брой. Нарича се пране на пари.
— Така ли?
— Да. А това е в моята юрисдикция. Извършено е сериозно федерално престъпление. И Стю, ако имаш информация за Джими Сун, съветвам те да ми я съобщиш. Да се лъже федерален агент също е престъпно. Прикриването на заподозрени или възпрепятстването на силите на реда се наказва. Тежко.
— Но щом никой не е пострадал и жертвата не иска разследване… Искам да кажа… какъв е проблемът?
— Желанията на жертвата нямат значение.
— Не разбирам…
— Е, Стю, да речем, че съм те убил. — Той примигна. — Ти си мъртъв. Нямаш никакви желания. Така ли е?
— Е, да.
— Но все пак е извършено престъпление. Или да речем, че съм гангстер. Открадвам ти колата, но ти се страхуваш от мен и не искаш да докладваш в полицията. Много свидетели обаче са ме видели. Полицаите могат да ме арестуват. Ти няма да свидетелстваш, но другите ще дадат показания. И аз ще отида в затвора.
— Не го знаех.
— Нося заповед за задържане на Сун — потупах джоба си.
— Така ли?
— Заснели са го видеокамерите пред пощенските кутии, откъдето е взел златните монети, купени с парите от подправения чек.