— Неженен, на трийсет и две. Няма полицейско досие. Само няколко пътни нарушения. Казва се Франк Лавинг. Работил е в спешна помощ, сега е специалист по вътрешни болести. Завършил е Медицинския университет в Ню Йорк с висок успех.
Продиктува ми адреса.
Благодарих иМ, запалих хондата, въведох адреса в навигационната система и се влях в потока от автомобили. Обадих се на Фреди и му съобщих, че съм елиминирал подправения чек на Греъм като следа към поръчителя. И по-важното — че навярно съм открил къде са оказали медицинска помощ на Лавинг.
— Мислиш ли, че още е там?
— Ще си тръгне възможно най-бързо. Но да приемем, че е там. Придвижи се бавно и тихо с няколко малки тактически екипа.
— Ще ги свикам незабавно.
— И Фреди…
— Не уведомявай Уестърфийлд — довърши агентът.
— Точно така — казах.
— Няма проблем. Кучи син е, съгласен съм с теб. От друга страна, асистентката му си я бива.
— Ако си падаш по перли — обадих се.
— Добро включване, синко — изхихика Фреди. — Тази задача разкрива непозната страна у теб.
Глава 32
Франк Лавинг изглеждаше по-млад от възрастта, която Дюбоа ми бе съобщила. Беше подстриган ниско, висок и в по-добра физическа форма от повечето медици на своите години.
Беше и много нервен. Разбираемо, като се има предвид, че престъпният му братовчед го бе посетил, последван от половин дузина агенти на ФБР, претърсили всяко кътче на дома му.
Живееше в луксозна къща в Арлингтън — просторно имение с колони и первази в стил рококо, изработени предварително и монтирани експедитивно за няколко седмици. По стените вместо платна със застреляни фазани, Венери или средновековни натюрморти, съвсем неуместно висяха спортни плакати. Предимно на «Редскинс». Как иначе?
В кухнята видях окървавени хавлиени кърпи и купчини бели и оранжеви стерилни опаковки от марли, инструменти и спринцовки за еднократна употреба. Върху плота беше оставена бутилка «Бетадин», оранжев кръг от дезинфектант личеше върху бледия мрамор, Франк се бе опитал безуспешно да го изтърка.
— Наистина не знам къде е — каза той. — Честно.
Тактическият екип на Фреди беше проверил къщата и се бе разпръснал отвън да разпита съседите дали са забелязали Лавинг или колата му.
Помолих лекаря да отидем в просторната дневна, погледнах го право в очите и казах:
— Искам да ви уведомя, докторе, че преди час братовчед ви възнамеряваше да похити и да подложи на мъчения шестнайсетгодишно момиче, за да изтръгне информация от баща му.
Той разшири очи, очевидно искрено ужасен от думите ми. Прошепна:
— Знаехме, че е беглец. Искам да кажа… изумих се, че е жив. Трябваше да се обадя веднага щом тръгна, но… не посмях.
— Защо?
— Той ме плаши.
— Докторе — подхванах аз; охранявал съм неколцина от гилдията и знам, че титлата отваря железни врати, когато си имаш работа с медици, — наистина ни е необходима помощ.
Мъжът сбърчи чело и си заопипва часовника.
— Не знам къде е. Честно. Моля ви. Трябва да ми повярвате.
— Шестнайсетгодишно момиче — повторих бавно и се втренчих в убягващите му очи.
Той отпусна рамене.
— Какво искате да ви кажа?
— Първо, колко тежко е ранен?
— Куршумът е улучил корема, петнайсет сантиметра над лявата бедрена кост. Влязъл е и е излязъл. Обгорих няколко малки вени, почистих и заших. О, и в бедрото му се беше забила дребна каменна отломка. Отстраних я, обгорих съдовете и също заших раната. Вие ли го простреляхте?
— Да.
— За да спасите момичето.
Кимнах.
— Добре ли е тя?
— Физически, да. — Почаках думите да подействат. — Трябва да го открия. Ще ни ориентирате ли някак? Колата му?
— Не паркира отпред. Сигурен съм. Дойде пеш. Вижте, чух по новините за престрелката. Не знаех, че е той. Каза, че го ограбили и ранили в Югоизточния квартал. Ако знаех…
Разбрах, че лъже, но измислиците звучаха като типични импровизации за оправдание пред служител на реда, а не като съзаклятнически опит за заблуда. Единственото, което исках, бе да се съсредоточи върху посещението.
— Какво друго каза? Помислете си. Каквото и да е. Всичко е важно.
Лекарят се намръщи.
— Е… сещам се за нещо. Настоя за лека упойка по време на процедурата. Не искаше да губи концентрация. Но нямах газ. Имах само «Пропофол». С краткотрайно действие — използват го за колоноскопии. Не беше напълно упоен, но все пак… Правех обичайното в такива случаи — бърборех, за да му отвличам вниманието. Като с останалите пациенти. Той спомена нещо, което не ми направи впечатление тогава. Че не му е приятно от презастрояването в Лаудън. Реших, че се е отбил в къщата на родителите си. Край Ашбърн. Може да е отседнал там.