Знаех за къщата. Когато Лавинг уби Аби, разбрахме къде е отрасъл. Но къщата беше продадена преди години. Не я държахме под око. Обясних го на лекаря, но той отвърна:
— Е, не е точно продадена.
Намръщих се и поисках по-подробна информация.
— Технически погледнато е сменила собственика си. Хенри и сестра му — наследниците — продадоха къщата евтино, но купувачът се съгласи да им предостави достъп срещу наем за… двайсет години или нещо подобно. Сестрата на Хенри беше болна — нелечимо — и аз предположих, че той иска да се отърве от имота, но и да осигури дом за Марджъри до края на дните иМ.
Единственият близък роднина на Хенри Лавинг беше сестра му, няколко години по-голяма от него. Страдаше от рак, но бе загинала при инцидент с лодка. Приятелят иМ, управлявал моторницата пиян по река Ококуан, се беше споминал скоро след нея. Подозирах намеса на Лавинг — младият мъж също се беше удавил, само че във ваната си. Съдебните медици установиха симптоми на удавник, борил се да оцелее във водата два-три часа.
Не помнех къде се намира къщата. Франк Лавинг откри адреса и ми го записа.
— Взел ли е болкоуспокояващи? — попитах.
— Не пожела да му дам «Демерол» или «Викодин».
Да, Лавинг предпочиташе болката пред замъгленото съзнание.
— Предложих му няколко спринцовки, заредени с лидокаин. За местно приложение. — Франк сведе очи към едрите си длани. — Помня го като малък. Не нападаше децата, не беше побойник. Точно обратното. Беше тих, любезен. Непрекъснато наблюдаваше.
— Наблюдаваше какво?
— Всичко. Мълчеше и просто гледаше. Беше умен. Много. Любимият му предмет беше историята.
Една от специалностите ми. Научих нещо ново за Лавинг.
— Фреди?
Агентът се появи на прага.
— Имаме следа. Да отведем няколко екипа в Ашбърн.
Откъснах от бележника си листа с адреса, който Франк ми беше продиктувал. Подадох го на Фреди. Вече го бях запомнил.
Глава 33
Хората предпочитат да отбягват миналото.
Естествено е, предполагам. Когато претегляме думите и делата си, онова, за което съжаляваме, навярно е по-незначително от чудесните спомени, но изпъква по-ярко като жарава, отказваща пряко волята ни да изтлее.
Без миналото обаче моята професия не би съществувала. Дали заради стореното добро, извело ги в полезрението на наемниците, както в случая с Райън Кеслер, или заради кървавата предистория на професионалните убийци, те попадат в обсега ми вследствие на извършеното преди месеци или години.
В момента обаче, движейки се възможно най-бързо по притъмнелите хлъзгави пътища към Лаудън, аз размишлявах върху миналото по друга причина. Двайсет минути ме деляха от миналото на човека, взел на мушка подопечните ми, минало, което би могло да ни помогне да открием сегашното му местонахождение.
Миналото на мъжа, измъчвал и убил наставника ми.
С нетърпение очаквах да върна лентата и да науча възможно най-много за него.
Информацията от братовчед му — че продажбата на семейната къща по същество е сделка със скрити клаузи — означаваше навярно, че вътре може би са останали ценности, осветляващи фамилната история десетилетия назад. Ще намеря ли снимки на Лавинг като малък? Или детските му играчки?
Припомних си отново една от първите задачи, които бях поставил на Дюбоа преди сблъсъка с Лавинг на Роуд Айлънд. Протежето ми трябваше да научи възможно най-много за сестрата на Лавинг — Марджъри. Дюбоа се зае със задачата с присъщата си изтощителна енергия и написа биография на жената, споделила тийнейджърските си години с брат си, преди той да стане престъпник и да прекъсне връзката със семейството. Бях убеден — погрешно, както се оказа — че подробностите за живота на сестра му може да ни отведат при него. Дюбоа разбра за борбата иМ с рака, за привидното възстановяване и последвалото влошаване и накрая за трагичната иМ смърт в река Ококуан, приток Чезапийк.
Нищо полезно за преследването на Лавинг, но с удоволствие изчетох бележките на Дюбоа за единствения човек, с когото Лавинг бе поддържал искрена и постоянна връзка.
Исках да науча повече и се надявах старата къща да ми помогне.
Нищо чудно, разбира се, родителите на Лавинг да бяха изтрили всякаква следа от присъствието му, след като са узнали за престъпленията му. Ако имах дете като него, щях ли да постъпя така?
Обади се Клер Дюбоа. Беше събрала допълнителна информация за къщата. Еднофамилната осемдесетгодишна постройка с двор около осем декара се намираше в околностите на Ашбърн — просторен район между летище «Дълес» и Лийсбърг, осеян с еднофамилни къщи, никнещи все по-нагъсто заради преместването на вашингтонските служители все по-далеч от града.