От близо година и половина в къщата на Лавинг не живеел никой, но собственикът изпращал от време на време хора за неотложни ремонти и поддръжка на градината. Собственикът заявил, че не се е чувал с Лавинг от години.
— Очевидно не си ползвала само «Гугъл» — похвалих Дюбоа.
— Интересно. Собственикът ми се стори гузен, въпреки че не е направил нищо незаконно. Изпитваш ли угризения, езикът ти се развързва.
Десет минути по-късно забавих по виещия се асфалтов път без улично осветление и сверих номерата. Паркирах сред гъст храсталак на петдесетина метра от къщата. В околността имаше шест-седем къщи, всичките на известно разстояние от шосето. По земята около мен се валяха боклуци, а парче от заден мигач свидетелстваше за коварните завои и лошата видимост.
Извадих мобилния си телефон и се обадих на Фреди.
— Взе ли съдебната заповед? — попитах.
Поспорихме дали ще ни потрябва, но при подобни операции е най-добре, на първо място, споровете да се избягват, а ако откриехме полезни улики в къщата, не исках да предоставям на някой обигран адвокат възможността да ги анулира.
— Да.
— Къде си?
— На петнайсетина минути. Може и по-малко. Ти?
— Тъкмо пристигнах.
— За бога, Корт, колата ти няма червена лампа! Ще се убиеш, ако караш така.
— Исках да побързам. Смятах, че може да го открия тук.
— Но сгреши.
— Да. Гледам към къщата. Тъмно е. Никакво движение. Но в гората наоколо има поне петдесет добри позиции за стрелба. Носите ли термални радари?
— Разбира се, но щом е гора, сърните ще ги активират. А Бамби няма снайпери.
— Влизам тихо — казах, без да отлепям очи от къщата.
Прекъснах връзката и слязох от колата. Извадих бронежилетката от багажника, закопчах я и си облякох черното яке. Вдъхнах хладния есенен въздух и застанах между два дъба с широки стволове. Мъгла пълзеше около къщата, отдалечена на двестатина крачки от шосето. Чувах скрибуцането на щурците, оцелели след края на летните дни. И квакането на жаби. Над мен тихо пърхаха прилепи.
Не съм суеверен и не вярвам, че можем да усетим духовете на мъртвите. Но не отричам, че понякога сетивата се изострят, мисли и спомени за нещо преживяно подклаждат прозрения, които наподобяват шесто чувство. Не предусещах заплаха, но нещо ме подтикна да извадя незабавно оръжието си, да застана нащрек и да не се отпускам. Едва не си прищипах сухожилието на врата, когато се извърнах и различих силуета на мъж. Прицелих се с пръст върху спусъка на глока. Задъхан се облегнах на твърдия, грапав ствол на дървото. Едва след секунда филизите, преобразили се в наемен убиец, се разделиха на вятъра и после бавно се сближиха отново.
Мъжки силует, но само силует.
Което не означаваше, че тревогата ми е безпричинна. Нищо чудно Лавинг наистина да се крие някъде тук.
Обърнах се пак към къщата. Двуетажното имение с фронтони беше боядисано в тъмнокафяво. Майсторът на собственика владееше добре градинарството и зле — дърводелството и бояджийството. Парапетите и стълбите бяха разкривени, а три бежови капака висяха пред прозорците на последните си панти. Боята на фасадата се лющеше. На предната веранда, заела протежението на целия първи етаж, имаше люлка, закрепена за горните греди само на един синджир.
Озърнах се пак. Никакъв признак за човешко присъствие. Вгледах се пак във верандата и се запитах дали като малък Лавинг се е люлеел тук през летните или есенните вечери. И с кого? Отвъд порутените колове на оградата в задния двор забелязах ниви. Дали е гонил зайци там? Носеха се слухове, че на младини измъчвал животни. Не им вярвах. Нищо не подсказваше, че Лавинг е садист и извлича удоволствие от физическата болка, която причинява; знаех, че когато поставя шишенцето спирт и шкурката до човека, от когото трябва да изтръгне информация, основната му мисъл повтаря моята — «каква е целта и как най-ефикасно да я постигна».
Взрях се в тъмните прозорци, два, от които бяха пробити от куршуми. Обезлюдени къщи като тази по правило привличат вниманието на местните деца. Знаех го от къщата в Удбридж, където живяхме с Пеги. На две преки от нея имаше изоставено викторианско имение и всички деца от квартала се опитваха да се вмъкнат в опасната постройка. Ходих в градския съвет да изискам да укрепят оградата. След известно протакане го направиха.
За пореден път се запитах дали Кеслерови или Лавинг събуждат спомените. Отпъдих ги и се зарекох да не се разсейвам повече.
Чух приближаващи коли, но не видях светлини. Обадих се на Фреди да му съобщя къде съм. След няколко минути той и тактическото подкрепление се присъединиха към мен.