— Открихте ли нещо у братовчеда? — попитах.
Агентът оглеждаше периметъра. Същото правеха и колегите му, покривайки различни посоки.
— Няколко капки кръв на паркинга на петдесетина крачки от къщата. Нищо друго. Никакви следи от гуми. Нищо. Ти какво очакваше?
Вярно. Лавинг не би оставил дири, отвеждащи към леговището му.
— Искам да действаме — казах и посочих къщата.
Обърнах се към агентите от тактическия екип и прошепнах:
— Откакто съм тук, не съм забелязал признаци за човешко присъствие. Лавинг може и да не помни какво е казал пред братовчед си и да дойде да отдъхне или да си прибере вещите. — Изгледах ги сериозно. — Възможно е обаче да го е казал нарочно, за да стигне до нашите уши. И да е устроил капан. Помнете, че има и партньор.
Очите им напрегнато изучаваха земята, дърветата, черните прозорци на къщата.
Разделихме се на три групи. С Фреди поехме начело.
Глава 34
Наясно със стрелковите умения на партньора, не поемахме излишни рискове. Озъртахме се секунда-две за изгодни позиции и залягахме по земята или се снишавахме зад дърветата.
За пет минути стигнахме къщата и организирахме тактически влизането. Не съм вещ в тази сфера, а и бях най-леко въоръженият в групата. Решихме да остана отвън на верандата и да наблюдавам фланговете, докато останалите проверят къщата. Друг агент щеше да прави същото до задната врата.
Фреди махна на един от колегите си. Огромният мъж огледа входа и с един-единствен ритник го отвори широко, извиквайки задължителното:
— ФБР със заповед за обиск!
Агентите нахлуха вътре през предния и задния вход. Засияха снопове светлина от фенерите, но аз се съсредоточих върху двора отпред и отстрани, снишен максимално, за да не предоставям мишена, ако сред дърветата е скрит снайперист. Огледах с монокуляра за нощно виждане, но не забелязах и следа от стрелци.
Най-сетне Фреди подаде глава през предната врата.
— Чисто е.
— Следи от скорошно присъствие?
— Да. Храна и напитки с неизтекъл срок на годност. Навит будилник. За пет сутринта. Ранна птица. Сменени чаршафи. Дрехи, които не изглеждат стари. С размера на Лавинг.
Значи беше отсядал тук.
Влязох и спуснах всички щори и завеси. Включих лампите. Застоялият въздух миришеше на кедрово дърво и плесен. На прага застана агент; докладва, че е проверил за следи от превозни средства, но алеята и мястото за паркиране били посипани с чакъл и нямало следи от гуми.
— Какво търсим? — попита друг агент.
Фреди кимна с глава към мен.
— Бележки от кредитни карти, кореспонденция, компютри, хард дискове, сметки… всичко с името на Хенри Лавинг или на друго име. Използва много чужди самоличности.
Съмнявах се, че ще открием нещо за краткосрочните му планове — беше твърде умен да оставя очевидни улики, но дори педантичен играч като него понякога греши.
Теорията на играта взема предвид този факт. Случва се например играчът да предприеме неумишлен ход — посяга, да речем за офицера, но неволно премества коня. Пуснеш ли фигурата, ходът се смята за направен, въпреки че последствията са непредвидени и гибелни.
Не намерихме обаче почти нищо полезно.
Но аз все пак открих миналото на Хенри Лавинг.
Цялото. Буквално. Нито той, нито семейството му го бяха заличили.
Навсякъде из къщата имаше снимки, картички в рамки, грамоти от състезания, спечелени по фестивали и карнавали, фотографии от семейни ваканции. На полицата над камината и по рафтовете вместо книги бяха наредени сувенири — керамични животни, пепелници, шапки, свещници.
А в дневната се натъкнах на изобилие от папки с изрезки — трийсет, дори четирийсет. Прегледах ги набързо, но най-новата беше отпреди пет години и съдържаше само една статия за Лавинг от «Вашингтон Поуст» — същата, която пазех в кабинета си всъщност. За убийството на Аби Фалоу и жената, която охраняваше. Лавинг ли я беше изрязал? И защо? Сметнах, че е въпрос на професионализъм — проверка как властите провеждат разследването.
Прегледах албумите със снимки на младия Хенри, сестра му и родителите му. Направи ми впечатление колко сериозен, съсредоточен и сякаш отвлечен в мисли изглежда. На няколко снимки обаче малкият Хенри се усмихваше. На една-две беше с момиче, сигурно на среща, макар да нямаше физически контакт помежду им.
На младини Хенри бе тренирал стрелба с лък и лека атлетика. Нямаше снимки със съотборници. Явно предпочиташе самотните занимания.
Върнах се още по-назад във времето. Разгърнах един лист и се взрях в него. Под парченце пожълтяло тиксо имаше кичур кафява коса. Прочетох старателния надпис отдолу. Косата беше на Хенри, когато навършил годинка. Пресегнах се към нея. После отдръпнах ръка, чул, че Фреди влиза в стаята.