— Какво мислиш, Корт? — попита той. — Нещо полезно? Изглеждаш, сякаш си открил тайника на Бърни Мадоф.
Поклатих глава.
— Нищо не подсказва следващия му ход. Но всичко сочи към него.
— Помага ли това?
— Не веднага. Но в крайна сметка… надявам се. Само че материалът е много. Ще го съберем и ще го отнесем. Носите ли пликове за улики?
— В колите са.
В този момент забелязах нещо на отсрещната стена — рафт с дузина кутии. Взех едната. Вътре имаше купчина фотографии. Сигурно ги бяха прибрали временно тук, докато ги подредят в албуми. В единия край на рафта с изненада забелязах правоъгълно петно без слой прах. Последната кутия от обувки беше преместена — днес или дори преди час.
Дали Лавинг се е върнал тук след посещението при братовчед си, за да отнесе кутията?
Какво ли е съдържала?
Дали е разкривала нещо от миналото му, което е искал да опази в тайна?
Или е имала сантиментална стойност?
Споделих откритието си с Фреди, който не се заинтригува особено. Прерових останалите кутии. И те не разкриваха нищо полезно за момента, но криминалистите щяха да ги прегледат за неизвестни летни къщи и роднини.
— Корт? — обади се Фреди.
Явно губеше търпение.
— Добре — отвърнах.
— Открих нещо — подвикна един агент откъм коридора, който водеше към кухнята в задното крило.
С Фреди отидохме при него.
— Прилича на касови бележки, сър.
Върху пода до кухненската маса лежеше купчина пликове, завързани с ластик.
— Сигурно ги е изпуснал, без да ги забележи. Неволен ход…
Агентът ги вдигна, но застина. Те помръднаха леко нагоре и спряха.
— Мамка му — измърмори той и тримата се вторачихме в тънката корда, която изчезваше през дупка в пода.
Фреди грабна радиостанцията си.
— Напуснете къщата! Бомба! Бомба!
Откъм сутерена се чу трясък — по-слаб, отколкото очаквах — и по храстите и дърветата отвън пробягаха сенки, когато искрите лумнаха през прозорците долу.
В стаята се възцари злокобна тишина. За миг си помислих, че бомбата е засякла и разполагам с достатъчно време да събера албумите и кутиите от обувки.
Но тъкмо пристъпих към съкровищницата на миналото на Хенри Лавинг, когато вратата на сутерена излетя навън и водовъртеж от оранжеви и червени пламъци заля коридора, а лумналият долу огън заизскача през всяка пролука и цепнатина между дъските на първия етаж.
Глава 35
Взривното устройство беше направено сигурно от граната или малък пластичен експлозив, прикрепен към газова бутилка. Усещах отчетливия остър мирис на пламтящо гориво. За секунди огънят плъзна по стените и обхвана килимите. Затворих с ритник вратата към сутерена, но пламъците и топлината я разтвориха отново и огънят се заизвива навън и нагоре.
— Фреди, има ли някой долу? — извиках.
— Не. Провериха сутерена и се качиха горе.
Тръгнах пак към дневната. Всеки път обаче, щом направех няколко крачки през пушека, огнените езици лумваха с нова сила и се налагаше да отстъпя, за да не остана без вежди или без кожа. Огледах се за вода или пожарогасител или дори одеяло, с което да се предпазя и да се добера до албумите и кутиите и да спася колкото мога.
Предполагах, че Фреди не е толкова убеден в ползата от тях, но знаеше, че тук аз съм експертът — в сферата на стратегическата, а не на тактическата борба с професионалните убийци — и ми помагаше да запушваме с мебели пролуките и да хвърляме одеяла над пламъците, излитащи през дъсчения под. Не си въобразявах, че ще потушим огъня; в крайна сметка той щеше да победи, но поне можехме да го възпрем известно време, докато вземем уликите.
Битката продължи три-четири минути, но жегата и заслепяващият пушек ни сломиха. Едва не повърнах от изпаренията и пепелта. Зави ми се свят, но знаех, че припадна ли, съм обречен на смърт. Оттеглихме се, полузадушени, със сълзящи очи. Огнените езици вече поглъщаха дневната и кухнята. Счупихме страничния прозорец и се изтъркаляхме на земята. Другите агенти бяха заели позиции наблизо и покриваха дърветата — логичното място, където снайперист би причаквал в засада бегълците — да не би пожарът да се окаже диверсия.
Но никой не откри стрелба. Не се изненадах. Знаех, че Лавинг е изчезнал отдавна.
— Докладвайте! — извика Фреди.
Колегите му рапортуваха как са. Всички бяха налице. Един беше пообгорял леко, а друг се бе порязал, когато счупил прозореца, за да полее сутерена с вода от маркуча в двора — безплоден опит, разбира се. Никой обаче не бе пострадал сериозно.
Единствената жертва беше миналото на Хенри Лавинг.