Потърках смъдящите си очи, питайки се дали наистина не бяхме попаднали в капан.
Останах жив, но бях загубил категорично този кръг от играта помежду ни.
Ножиците срязват хартията…
Огънят бучеше толкова силно, че чухме сирените на пожарните коли едва когато пристигнаха пред къщата.
— Кутия от обувки със снимки. Унищожи всичко друго. Защо я спаси? Какво съдържа? — недоумяваше Фреди.
Добър въпрос. Въпрос, върху който щях със сигурност да размишлявам в малките часове. Снимки на сестра му? Или на двамата заедно. Място, което обича да посещава? Фотографии на дървена къщурка в гората или край езеро, където планира да се оттегли? Не отговорих на Фреди. Съзерцавах мълчаливо огненото торнадо, поглъщащо семейната къща. Върнах се в колата да се обадя в убежището в Грейт Фолс и да проверя как са подопечните ми.
Не стигнах обаче много далеч.
Два черни вана с искрящи червени и сини светлини върху капаците удариха спирачки, от тях слезе малък ескорт и се запъти право към мен.
Затворих за миг очи, осъзнал кой го предвожда. Джейсън Уестърфийлд и Крис Тийзли, асистентката му, навярно sans[10] перли. Носеше закопчано догоре яке; не виждах огърлици.
В появата им всъщност нямаше нищо странно. Хрумна ми, че Уестърфийлд, естествено, е узнал за къщата и е предположил, че ще съм тук, защото акцията не беше тайна — нали поискахме разрешително за обиск от федерален прокурор. Уестърфийлд се бе отправил тутакси насам да открие човека, който го беше излъгал, изпращайки му празен брониран ван.
Надявах се, че ще се задоволи да ме скастри на всеослушание, но той беше намислил друго. Погледна към застаналия наблизо Фреди и обяви с по-висок глас от необходимото:
— Арестувайте го. Незабавно.
Глава 36
Агентът от ФБР не понечи да ми закопчае белезници и аз си помислих, че прокурорът го каза по-скоро заради ефекта, отколкото за да ме види наистина с оковани ръце. Но не бях сигурен.
Погледнах към групата, слязла от втората кола. И те носеха униформи на ФБР и също биха могли да ме арестуват, но се подчиняваха на Фреди, по-старши от тях и технически погледнато — техен шеф.
Фреди пристъпи между нас като рефер.
— Джейсън…
Кимна на агентите, които придружаваха прокурора.
— Искам да го арестуваш. Искам друг да поеме задачата му — каза Уестърфийлд.
Не можех да преценя какво обвинение би могъл да ми повдигне. Използването на брониран ван без пътници не е федерално престъпление.
— Излъга служител на Федералния съд. Това е обвинението.
Не бях сигурен, че съм го извършил. Не помнех какво точно му бях казал. Което не означаваше, че няма основание да ме задържи, дори ако в крайна сметка обвиненията не се докажат. И преди ми се беше случвало.
Уестърфийлд погледна към мен.
— Искам Кеслерови да се преместят в града, близо до мен. Искам лично да разпитам Райън Кеслер. Незабавно.
— Не съм съгласен — отвърнах.
— Ще ги поема аз или препоръчан от Арън Елис човек. Прехвърляш ми ги и ми осигуряваш среща с Райън и ще оттегля обвиненията.
— Не съм съгласен — повторих.
Фреди си въртеше главата като на тенис мач.
— Агент Корт, отдавна сме в бранша и не ни отива да играем игрички — каза Уестърфийлд.
— Затворът не е добър избор, Джейсън. Ти настояваше. Нямах алтернатива. Основната ми цел е да опазя подопечните си живи.
— Интересно… Останах с впечатление, че основната ти цел е да улучиш с харпуна белия си кит. Агент Фредерикс? Да видя белезниците, s'il vous plait[11]?
Фреди, който работеше по-скоро за Уестърфийлд, отколкото за мен, изглежда клонеше на моя страна.
— Изпълнява си задачата, Джейсън — обади се той. — Семейството е непокътнато.
— Но забелязвам, че е тук, а не при тях… И на всичкото отгоре Лавинг се е измъкнал.
Той махна към пламтящата сграда.
Вярно беше, макар да не бях очаквал да сваря Лавинг тук. Интересуваха ме повече разковничетата към личния му живот — сега, разбира се, превърнати в пепел и въглени.
Уестърфийлд погледна към старшия агент от ФБР.
— Ще го арестуваш ли?
— Вероятно не.
Отвратена въздишка. Прокурорът се обърна към мен.
— Корт, ти дори изпусна следите на поръчителя.
Аз преместих очи от къщата към него.
— Какво имаш предвид? Елиминирахме Греъм. Сега се концентрираме върху Али Памук.
— Не е и той. Ти твърдеше, че е терорист.
— Твърдях, че е възможно, понеже повечето фондове се насочваха към Близкия изток. Сътрудничката ми все още проучва в какво е замесен.
— Госпожица Дюбоа.
— Точно така. — Почудих се откъде е узнал за нея. И — още по-любопитно — откъде знае как произнася името си. — Сгрешил си, Корт. Губиш си времето с Памук. Ние проведохме собствено разследване. И открихме поръчителя.