— Кой е? — попита Фреди.
Аз сбърчих чело, но замълчах. Уестърфийлд се обърна към Тийзли.
— Крис, ще разкажеш ли на Корт и на агент Фредерикс какво разкрихме?
— Детектив Кеслер е бил включен във вътрешна административна дейност в полицейското управление.
— Нещо относно бюджета, счетоводството — вметнах.
— Знаел си значи? — отбеляза с известно задоволство Уестърфийлд.
— Райън спомена, да.
— Не ти ли се стори възможна следа?
— Към Лавинг и поръчителя? Не.
Уестърфийлд погледна отново към Тийзли.
— Преди година — продължи тя — възникнали проблеми с разходите на полицейското управление. Ненавременни разплащания. Нищо особено на пръв поглед. Но шефът на бюджета уведомил полицейския началник, а той сметнал за необходимо да назначи някого — някой от отдела за финансови престъпления — да прегледа счетоводните книги и да провери какво става.
— Изглеждало дребна работа — допълни Уестърфийлд — но всъщност… Кажи му, Тийзли.
— Всъщност — поде Тийзли — издавали чекове за десетки хиляди долари, но парите влизали в сметките на други отдели. От години било така.
— Твърдиш, че е нарочно? — Намръщих се. — План за отклоняване на средства от бюджета на полицията?
— Точно така — отвърна Уестърфийлд.
— И който стои зад него — намеси се Фреди, — някой висшестоящ в полицията или от градския съвет, се е изплашил, понеже Кеслер има опит в разследването на финансови престъпления. И е стеснявал кръга.
Погледнах разсеяно към пламналата къща и разсъдих:
— Някой на висок пост в местното правителство — някой с достатъчно власт, за да има достъп до полицейските хеликоптери. Клер не успя да открие летателен план или график. — Сбърчих чело и поклатих глава. — Тя дори се питаше дали не са отвели Лавинг и партньора му с правителствен хеликоптер, но аз настоявах, че е частен. Не иМ поръчах да провери полицейските регистри. Поемам вината.
Уестърфийлд не се усмихна злорадо, но последното ми изречение очевидно му допадна.
— Някой от управлението, който има достъп до оборудване — казах на Фреди.
— Какво оборудване? — попита Уестърфийлд.
Агентът от ФБР отговори:
— Партньорът на Лавинг се опита да постави проследяващи устройства в колата на Корт. Вашингтонската полиция използва същия модел.
Уестърфийлд хареса и това и стрелна с очи Тийзли в безмълвен въпрос защо е пропуснала въпросното полезно парченце от мозайката.
Аз наклоних глава и се намръщих замислено.
— Какво? — попита Уестърфийлд.
— Просто Кеслер спомена на няколко пъти началника на детективите Люис. Интересувал се от напредъка на Райън. Силно. Тогава не обърнах внимание, но защо отговорникът на детективите ще се занимава със счетоводни проблеми, засягащи всички отдели? Транспорт, комуникации, криминални… Всички.
Явно допринесох сериозно за новия случай на Уестърфийлд.
— Добър въпрос.
— Люис… — проточи замислено Фреди — винаги съм се чудил. Носеха се някакви слухове за миналото му.
— За какво? — прекъсна го припряно Уестърфийлд.
— Не знам. Просто слухове.
Прокурорът се обърна към мен:
— Корт, виж, толкова се увлече в гонитбата на Лавинг, че съвсем изпусна края на поръчителя.
Гонитби и изпуснати краища. Надявах се да не смесва толкова безжалостно метафорите пред съдебните заседатели.
— И предостави възможност на Люис или който стои зад всичко това да унищожи уликите и да се добере до други свидетели. Наистина мисля, че е време друг да поеме случая.
Помълчахме малко, пукането и пращенето на гинещата къща и виковете на пожарникарите озвучаваха мислите ни. Лъчите на фенерите подскачаха по листата наоколо.
— Джейсън? Може ли да поговорим? — обадих се най-сетне.
Пристъпихме встрани с приведени глави и се отдалечихме на десетина крачки от останалите.
Уестърфийлд погледна към пламъците.
— Намери ли нещо полезно тук?
— Нищо. Закъсняхме.
— Пострада ли някой?
— Не. — Отбелязах наум, че едва сега се сети да попита. После, взрян в искрите, устремени към тъмния облак пушек, продължих: — Спомена улики, които Люис може да унищожи.
Кимване.
— Ами ако ти кажа, че всичко е у Кеслер. Цялата информация, разпечатките, паметните записки, счетоводните книги.
— В убежището?
— Да.
Възторжени искрици проблеснаха в очите му.
Сниших още повече глас:
— Добре, Джейсън, как ти звучи следното — ще призная, че малко съм се вторачил в залавянето на Лавинг и съм пренебрегнал поръчителя… Финансов скандал със столични мащаби? Уместна причина поръчителят да ангажира Лавинг. Нищо чудно да са замесени много хора по върховете.