— Продължавай. — Очакваше да чуе предложението ми.
— Какво ще кажеш да ти изпратя копия на всички документи, които са у Райън Кеслер. Тази вечер, още щом се върна в убежището. Но запазвам задачата по опазването на свидетелите. Аз отговарям за Кеслерови и местонахождението им.
— Искам да го разпитам.
Поколебах се.
— По кодиран телефон. Не лично.
Прокурорът задъвка устната си.
— Ще има последствия — каза. — Ти ме излъга безочливо.
— Ще го отложим за по-късно. След като закопчаем Лавинг и вкараме в затвора Люис. Или човекът от полицейското управление или от общината, който стои зад всичко това.
Кимване. Равностойно на ръкостискане.
Уестърфийлд, Тийзли и другите агенти се прибраха в черните ванове и потеглиха, а Фреди ми хвърли кос поглед.
Обадих се в защитената къща и помолих Руди Гарсия да ми докладва.
— Всичко е наред, сър — отвърна той. — Току-що говорих със Западна Вирджиния. Чисто е. Поръчаха ми да ви предам, че сърните са там, където им е мястото. Казаха, че знаете какво означава.
— Добре. Как са подопечните?
— Като в сапунена опера — сниши глас агентът.
Типично за работата ни.
— Мъжът и жената пак се счепкаха. За нещо налудничаво. Не си струваше. Мари искаше да ме снима. Портретни снимки. Отказах иМ, а тя се нацупи. Бива си я иначе. — Последното изречение прозвуча като едва доловим шепот. Гарсия продължи: — Добре че беше мачът. Балтимор. Райън си намери занимание. Вкъщи подкрепяме «Ориълс». А вие, сър?
— Съжалявам. Аз симпатизирам на «Атланта».
Комерсиалните спортове не ми допадат особено, но през дългите часове в хотелски стаи и защитени къщи съм изгледал много срещи и се интересувам от бейзбол. Харесват ми стратегиите, които играчите прилагат, футболът не ми допада толкова.
— Синът ми е само на шест — продължи агентът, — но казал на съпругата ми, че Бригам прецакал мача, понеже не го бива с бухалката. Странно, но ние с Райън коментирахме същото.
— Синът ти е само на шест? Това ли иска да тренира? — попитах.
— Май футбол.
Казах му, че ще се върна възможно най-скоро в убежището, прекъснах връзката и се обадих на Клер Дюбоа.
Глава 37
Къщата беше малка, но добре поддържана.
С красива градина. Не знаех имената им, но на бледата светлина на градинските лампи цветните храсти изглеждаха пищно — в бургундско и синьо, старателно подрязани и навярно многогодишни. Джоан Кеслер сигурно би ги оценила.
Когато живеехме в Удбридж, Пеги се опита да отглежда цветя. Не сполучи.
Паркирах на улицата и излязох от колата. Усетих как гръбнакът ми изпуква. Мирисът на пушек ме сподиряше като шлейф. В колата се бях преоблякъл в чисти джинси и пуловер, но не се бях къпал, разбира се, и кожата ми излъчваше остра миризма.
Застанах пред вратата и почуках. Симпатична блондинка на около трийсет я открехна леко и ме изгледа предпазливо през дебелата верига. Разпознах я от проучването на Клер.
Показах иМ служебната си карта и тя ме попита — все още недоверчиво — с какво може да ми помогне.
— Ще ми отворите ли?
— Какво има? Случило ли се е нещо?
— Моля ви.
Тя ме пусна да вляза. Истинска детска къща — играчки, чаши, пластилинени фигурки, дрехи — а тя беше бременна в петия-шестия месец.
— Черил, нали?
Тя кимна енергично.
— Не смятаме, че има повод за безпокойство… — Думите ми, разбира се, веднага я разтревожиха. Очите иМ се разшириха. — Опасявам се, че сме изгубили връзка със съпруга ви.
— О, божичко, не! Ранен ли е?
— Моля ви — прекъснах я окуражително, — няма причина да смятаме, че е пострадал. Но радиостанцията му не се включва.
По лицето иМ се застичаха сълзи. Черил се задъха, наведе се механично и започна да събира детските пижамки и други дрехи, нахвърляни на пода. Явно бях прекъснал подготовка за пране.
— Знаем, че разузнава наркосделка, но диспечерът в щабквартирата не беше сигурен къде точно се намира. Имате ли представа къде е? Споменал ли ви е нещо?
— Да, да.
— Къде е?
Тя ми каза местонахождението. После добави:
— Но защо не успявате да се свържете? Какво се е случило?
— Не знам — отвърнах сериозно. — Но наблизо имаме мобилен команден пост. Почакайте. Ще им изпратя съобщение.
Сведох очи към телефона си, занатисках бутоните и изпратих написаното. Усещах напрежението, което излъчваше, клатейки се напред-назад, вперила поглед в телефона.
— Моля ви…
Вдигнах глава и се усмихнах.
— Там е. Добре е. Радиостанцията се е повредила. Доставчиците ни ще му занесат нова.