— О, слава богу!
Сълзите продължиха още малко.
— Съжалявам за безпокойството.
— Не, не. Наистина е добре, нали?
— Да — повторих. — Съжалявам, че ви стреснах. О, направете ми услуга…
— Да, непременно.
— Той провежда наблюдателна акция. Не бива да му се обаждате до сутринта.
— Разбира се. Сега съм толкова спокойна. Нямам думи. Такова облекчение изпитвам… — заповтаря маниакално тя, триейки сълзите.
Излязох навън и се върнах при колата. Чакълът хрущеше под краката ми, край мен витаеше миризма на пушек.
При игрите ми допада и това, че ти позволяват да се въплътиш в някой друг. В класическата немска игра «Сатанински заселници» например, чийто автор е знаменитият Клаус Тьойбер, играчите са именно заселници на митичен остров. За да победят, трябва да развиват ресурсите си по-успешно и по-бързо от противника. В «Агрикола» — друга немска игра — играчът разполага с четиринайсет хода да стане най-преуспелия фермер сред партньорите си. Американските игри, които включват повече битки от европейските, ви предоставят възможност да се превърнете в генерал или в адмирал.
Понякога работата ми изисква също да играя роли. Обикновено преобразяването ми допада, особено ако е успешно и ми помага да опазя подопечните си, както при представлението, което бях изнесъл пред Стю Греъм по-рано същия ден. Понякога обаче измислиците ме карат да се чувствам омерзен.
Като този път.
Неотложността на представлението не намаляваше вероятността просълзеното лице на жената, изпълнено с ужас от наученото, да ме преследва дълго.
Глава 38
Малко след десет през нощта се върнах в защитената къща в Грейт Фолс и извърших ритуала с кодовете, за да спусна «подвижния мост».
В двора забелязах нова кола с включен двигател. Шофираше млад сътрудник от организацията ни.
Той ме забеляза, изключи мотора и излезе. Спретнатият афроамериканец на около трийсет кимна и приближи до мен пред стълбите към верандата. Забелязах как носът му трепна, когато застана до мен, и осъзнах, че съм привикнал е миризмата на изгоряло. Вече не я усещах.
— Здрасти, Джеф.
— Здравей, Корт. Добре ли си?
— Да.
Погледнах към колата, на чиято предна седалка различих друг млад мъж с кръгла, късо подстригана глава и очи, които ме изучиха набързо и продължиха да оглеждат околността.
— Изчакахме отвън, както нареди.
Джеф бе взел специален агент Тони Бар на половината път между къщата му и убежището, място, което с Фреди бяхме договорили предварително. Понеже примирието между мен и Уестърфийлд беше твърде крехко, реших да не съобщавам на никого извън организацията ми адреса на защитената къща. Страхувах се прокурорът да не го открие и да пристигне лично да разпита новата звезда в процеса срещу престъпната финансова схема в полицейското управление.
А и по принцип не обичам да предоставям каквато и да било информация.
— Проверихте ли го?
Намесен ли е Лавинг, трябва да се вземат всички предохранителни мерки. Джеф обаче обясни, че момчетата на Фреди са ни изпратили снимка на Бар и лицевият анализ потвърдил самоличността на агента.
— Впечатление?
— Дисциплиниран, концентриран, тактически подготвен. Не говори много.
Фреди оценяваше високо Бар.
— Бъдете нащрек. И двамата.
— Разбира се, Корт.
Приближих входа, натиснах бутоните на аларменото устройство и отворих.
Останах доволен, че Кеслерови не са наблизо. Нито Мари. Ахмад и Гарсия обаче бяха; знаеха, че е пристигнала кола от щабквартирата, но не и защо.
— Искам да поговорим — казах на Гарсия.
— Да, сър.
Наредих на Ахмад да огледа периметъра и той веднага излезе навън.
— Чух се с агент Фредерикс по пътя — подхванах.
— Да, сър, искам да кажа… Корт.
— Освобождава те.
Той замълча. Застиналото му изражение беше равностойно на стъписано ахване.
— Съжалявам, сър. Не разбирам.
— Преди половин час се видях с жена ти. В къщата ти.
Челюстта му увисна леко.
— Ти си?…
— Когато се обадих, ти каза, че си говорил с нея. За сина ви и за мача — така разбрах. И отидох да я посетя.
Осъзна накъде бия. Бях им забранил да водят лични разговори от защитената къща. Каквито и да било.
— Аз… Тя е бременна. Проверявам я от време на време. Бяха три минути, не повече. Използвах кодирания телефон.
— Казах иМ, че трябва да те открия, понеже нещо не е наред. От нея научих, че си в Грейт Фолс. До Харпър Роуд.
Не споменах ужаса и стъписването, изписали се по лицето иМ, когато се легитимирах и иМ съобщих, че съпругът иМ е в неизвестност.