Всичко това и мина през ума, когато ванът спря пред полицейското управление.
Капитан Ешреф ги чакаше, седнал под старо кайсиево дърво. Покривка на сини и черни квадрати покриваше масата, върху която жужеше обемист радиоприемник. Ешреф стана с усмивка да посрещне посетителите - те вече влизаха през главния вход на управлението. Не носеше кепе и късата му коса откриваше високото му чело. Волевата му брадичка хармони-раше с изпъкналите скули и тъмните очи, а смуглата кожа му придаваше особено мъжествено обаяние.
47
„Колко сладко се усмихва“, помисли си Есра. Беше чула, че и той като нея е разведен и има дъщеря.
Поздравът на Ешреф я накара да се опомни. Докато ги канеше учтиво да седнат до масата, и се стори, че е възвърнал самообладанието си и не изглежда разтревожен както сутринта. Забелязала новото му настроение, Есра попита обнадеждено:
- Заловихте ли вече Шехмуз?
- Още не - отвърна капитанът със сериозно лице. - След като ми се обади, изпратих отряд в дома му, но не го открили там и тръгнали към автогарата. Надяваме се да го намерим там.
Есра слушаше капитана, ядосана от своята припряност. Във възцарилото си мълчание тя си свали шапката и слънчевите очила и ги остави върху масата до жужащия радиоприемник.
- Наистина ли той е убил хаджи Сетар? - попита капитанът.
Думите му прозвучаха скептично, но вместо да му отговори с въпроса „защо“, тя отвърна само:
- Така е казал на Халаф.
Обърна се и погледна към младия готвач, който продължаваше да стои прав.
- Защо не седнеш? - предложи му. - Седни и разкажи на капитана.
- От кое село си? - попита го капитанът, след като отпи глътка от чая си.
- Алагьоз. - Халаф посочи хълм в далечината. - Зад него. На десетина километра оттук.
- Кюрд ли си?
Халаф се смути от въпроса и се поколеба как да отговори. Въпросът се строи странен и на Есра.
- Ще те попитам другояче - добави капитанът. - Говориш ли кюрдски?
Обжареното от слънцето лице на Халаф се разведри.
- Да, капитане. Всички в селото ни говорят кюрдски.
Подозрителното изражение на капитана не се промени.
- Откога познаваш Шехмуз?
48
- Отдавна. Виждам го почти при всяко пътуване от селото до града.
- Той знае ли кюрдски?
- Да, капитане. Повечето хора тук знаят.
- Добре ли го познаваш?
- Не много. Поздравяваме се, това е всичко.
- Щом не сте близки, защо ти е казал, че ще убие хаджи Сетар?
Халаф пребледня, все едно обвиняваха него в престъпление.
- Не знам, капитане. Бяхме във вана, тъкмо потегляхме. Аз седях отзад. Мястото до мен беше празно и Шехмуз седна там. Любезничеше с мен, откакто започнаха разкопките. Видяхме хаджи Сетар пред гаража. Шехмуз изруга. Попитах го защо ругае свещеник и той заобяснява колко е влюбен в Рохин. Не млъкна през целия път до града. Каза, че някой ден ще убие хаджи Сетар.
Капитанът слушаше съсредоточено младия готвач, сякаш се страхуваше да не пропусне дори най-дребния жест, най-недоловимото потрепване на гласа.
- Добре - заключи той. - Благодаря ти за помощта. Изпий си чая. Не си го пипнал, откакто дойде. Изпий го, та момчетата да запишат показанията ти.
- Ммм… капитане - промърмори Халаф, след като отпи от изстиналия си чай. - Шехмуз няма да разбере, че съм го издал, нали?
- И да разбере, какво от това? - попита капитанът, втренчен строго в лицето на Халаф.
- Нищо, капитане - преглътна нервно Халаф. - Но тези хора са като злобни песове. Захапват те по гърба, когато най-малко го очакваш.
Веждите на капитана се извиха подозрително.
- Кои хора имаш предвид?
- Хората на Едноръкия Мемили. Шехмуз е от тяхната глутница.
49
- Едноръкия Мемили продава незаконно антики - уточни Есра. Подразнена как капитанът притиска Халаф, добави: -Нищо чудно да е подстрекател на Шехмуз.
- Възможно е - поклати глава капитанът, погледна с бащинска усмивка Халаф и додаде: - Не бой се. Никой няма да разбере за показанията ти.
Халаф пресуши на една глътка чая и капитанът го отведе в управлението. Останала сама, Есра се вгледа в Ефрат. Беше тук отдавна и бе съзерцавала реката неведнъж, но едва сега откри колко много прилича на Босфора. Все едно се бе върнала хиляди години назад във времето и седнала на някой истанбулски хълм, наблюдаваше Босфора. Тук нямаше стари дървени колиби край брега, бетонни вили, ресторанти, кафенета, асфалтови шосета с върволици автомобили. Просто една синя река течеше между две ивици зелени дървета. А наоколо се намираха цивилизации, създавани и унищожавани, унищожавани и възраждани хилядолетия наред по тази зелена земя.