67
членове на Съвета. Отстраниха ме от поста ми и се опитаха да хвърлят сянка върху почтеността ми. Но не бяха толкова могъщи. Отнеха ми само името, властта и авторитета, които бях получил от царството. Не успяха да накърнят свободата и достойнството ми.“
Слушах събитията, за които дядо Митанува ми разказваше, изпълнен с гняв, и се питах кое е истина и кое преувеличение. Дядо беше като подпалена слама - лумваше светкавично, но яростта му стихваше бързо. Възпламенеше ли се обаче, се забравяше и изричаше първите думи, напиращи върху езика му. Затова, докато слушах какво говори за татко, го наблюдавах внимателно, сякаш човекът пред мен е младеж, станал жертва на гнева си, и дълго и старателно обмислях думите му, преди да му повярвам.
68
Шеста глава
След обяда Есра седна на сянка в беседката и се опита да убие времето, обмисляйки случилото се. Мислите и обаче току се заплитаха и объркваха. Питаше се какво ли е казал Шехмуз. Дали е признал, че е извършил престъплението? И ако той е убиецът, който стоеше зад него? Невъзможно бе да разнищи случилото се, ако не знае какво е казал. Не им оставаше друго, освен да чакат резултатите от разпита. Но вече часове наред от Ешреф нямаше вест. Колкото повече се протакаше очакването, толкова повече се изпаряваше оптимизмът на Есра и я завладяваше сутрешното безпокойство.
„Да бях отишла с Халаф да занеса обяда на Село, пазача на разкопките“, помисли си тя въпреки изпепеляващата жега. Така времето щеше да мине по-бързо. Нямаше късмет обаче, защото Халаф сигурно отдавна бе стигнал до разкопките. Нищо чудно Село дори вече да си е изял обяда, да е свил две контрабандни цигари и двамата с Халаф да ги пафкат, изтегнати един до друг под сянката на смокиновото дърво до Царската порта. Прииска и се да е с тях, да ги слуша как обсъждат предстоящата реколта или промените в климата, дължащи се на изкуствените езера, образувани от бентовете по цялото протежение на Ефрат. Накрая се прибра в стаята си, легна, изпълнена с тревожни мисли, и се постара да се съсредоточи в историческия роман, който отдавна се опитваше да дочете. Не успя обаче да се вглъби в книгата, стана и тръгна към предната част на сградата - към стаята с компютрите.
Кемал беше сам; Теоман бе излязъл да подремне в хамака под дебелата сянка на ореха в наровата градината на баба Ха-туч. За да разсее напрежението на очакването, Есра седна пред един от компютрите и се залови за работа. Съставяше опис на откритите глинени съдове, отломките, печатите, двете медни и едната сребърна статуетка в асирийски стил, огърлицата в арамейски стил, вазата и плочките.
69
Досега в малката стая в библиотеката под двореца откриха двайсет и четири плочки. Десет представляваха откъси от „Епоса за Гилгамеш“, а четиринайсет - писани от Патасана. За разлика от текстовете за Гилгамеш плочките на Патасана бяха почти напълно запазени. Когато дворецът рухнал, стаята, където писарят скрил плочките, останала затрупана под дебел пласт пръст и камъни. Ала плочките на Патасана оцелели, защото били изпечени. Въпреки че не се чупеха на слънчева светлина, екипът веднага ги преписваше на хартия и ги заснемаше. Третата, четвъртата и петата бяха напукани, но цели.
Докато описваше находките, Есра се ослушваше нетърпеливо дали мобилният и телефон ще звънне, ала незнайно защо той мълчеше. Толкова дълго ли продължаваше разпитът? Или бе приключил отдавна, но капитанът не бе сметнал за необходимо да я уведоми. За миг се запита дали да не се обади, бързо обаче се отказа - ами ако още го разпитват? Не биваше да ги безпокои. Все пак капитанът несъмнено щеше да и се обади. Дали? Дойде да и съобщи за убийството в ранни зори, едва ли щеше да я държи в неведение дали убиецът си е признал. Какво ли мисли за нея капитанът? Няколко пъти бе съзирала страст в очите му, но и беше трудно да тълкува мимолетните му погледи. Те разкриваха глада на мъж, отдавна не бил с жена. Е, този аспект от отношенията между мъжете и жените не бива да се подценява, но Есра искаше повече. И тя нямаше сериозна връзка, откакто се раздели с Орхан. Известно време излиза с Халук от университетската катедра за праисторически изследвания - красив мъж, но толкова вятърничав, че го изтърпя само един месец. Какво тогава намираше у капитана? Не знаеше отговора. Единственото общо помежду им бе, че и двамата са от Истанбул. Образованието и светогледът им се различаваха коренно. Спомни си разговора им в двора на полицейското управление. За сетен път си помисли колко е глупаво капитанът да подозира терористите за всеки инцидент в района. Най-силно обаче я тревожеше как капитанът ту изглеждаше искрен и готов да се сближат, ту внезапно се отдръпваше.