70
- Не знае какво иска - промърмори тя.
- Моля? - обади се Кемал, очевидно неспокоен поне колкото Есра. - Каза ли нещо?
- Не, не на теб. - Погледна Кемал, застанал до прозореца. -Говорех на себе си. - За да смени темата, добави бързо: - Още ли не са се върнали?
- Не са - изломоти мрачно Кемал. - Сигурно ще си дойдат чак довечера.
Тимъти и Елиф не се появиха за обяд и Кемал се разстрои съвсем. Първо се опита да продължи да скицира, но не успя. Поигра малко на „Тетрис“, после се защура безцелно из стаята. След като и това му омръзна, пак игра „Тетрис“ и накрая застана пред прозореца в очакване любимото му момиче да се върне. Стоеше там поне от час.
- Искаш ли да се поразходим? - предложи му приятелски Есра. - Слънцето вече не прежуря толкова.
Кемал въздъхна.
- Уговорихме се да плуваме в Ефрат. Ако дойде и ме няма…
- Но тя и бездруго е закъсняла.
Младият мъж оброни отчаяно глава.
- Вярно е, но трябва да я чакам.
Нерешителността му я ядоса.
- Ти си знаеш - отсече тя и изключи компютъра. - Но аз се отегчих и излизам да се поразходя.
В коридора чу музика - дълбок стон на виолончело в едва доловим съпровод на пиано. Музиката долиташе от стаята на Бернд. Есра мина край затворената му врата с бавни крачки. Сантименталната мелодия и се стори позната, но не успя да си спомни името на композитора. Представи си как на нейния фон Бернд препрочита с копнеж и сладка болка в сърцето писмото до съпругата си И тя се чувстваше така, когато бяха женени с Орхан и се налагаше да отпътува на разкопки. И тя се заразяваше от хилядолетната самота на древните градове и я обземаше странна меланхолия. Особено през свободното време, когато работата не обсебваше вниманието и, да не говорим за
71
нощите, когато звездите блещукаха в небето като искрици от кремък. Сравнението беше на Халаф. Но как и хрумна? Какво и ставаше? Сякаш нямаха достатъчно неприятности и без да се разнежва. „Опомни се, Есра“, заповяда си тя и излезе от училището.
Тръгна към беседката. Халаф се бе върнал от разкопките. С маркуч в ръка поливаше вечерничетата и здравеца, напоявайки сухата, напукана земя.
- Не се преуморявай - предупреди го Есра и вдиша острия аромат на здравеца.
- Реших да поразхладя малко.
- Добра идея. Ухае прекрасно. Как е на разкопките?
- Както обикновено - отвърна Халаф след кратко мълчание. - Но чичо Село не изглеждаше добре.
- Надявам се да не е нещо сериозно. Не е болен, нали?
- О, не, не е болен. Просто… не знам… преди ме гледаше в очите, а сега не отлепяше поглед от земята.
- Какво имаш предвид? - попита предпазливо Есра, втренчена строго в готвача.
- Нищо засега. Просто бъдете нащрек с този чичо Село. С брат му бяха контрабандисти, преди да сложат мините по границата. Свикнали са на лесни пари…
- Какво ще рече „свикнали са на лесни пари“? - попита остро Есра. - Не говори с недомлъвки. Ако знаеш нещо, кажи го направо.
- Не знам - сви рамене Халаф. - Аллах ми е свидетел. Не съм виждал чичо Село да върши нещо лошо, да краде и прочее, но… не знам, днес се държеше странно. Разпитваше за вас, а никога не го е правил. Когато му казах, че капитанът е идвал днес в училището, лицето му пребледня като тебешир.
- И какво от това? Трудно ли е за вярване, че горкият човечец се е притеснил за нас? А и ти пребледняваш, като споменем капитана. Вярвам на Село. Хаджи Сетар ни го препоръча. Справя се чудесно с работата. Честен човек е.
72
- Сигурно си права - поразколеба се Халаф, но не се сдържа и добави: - Но с каквито се събереш, такъв ставаш.
- Не бой се, Село няма да ни навреди. Избий си напразните страхове от главата. Кажи ми какво ще вечеряме?
- Ще сготвя рибата, дето я донесе Тимъти - отговори Ха-лаф и промърмори с кисела гримаса: - Кемал все повтаря да не слагам доматен сос и чесън, но тази риба е безвкусна без тях. Той разбира само от морска риба.
Есра често присъстваше на пререканията им и и бе дошло до гуша от оплакванията на Кемал. Отначало и на нея доматеният сос и се струваше странен, но след като опита колко е вкусна рибата с него, се съгласи с Халаф. Кемал обаче продължаваше да настоява Халаф да не я залива с доматен сос.