154
сто ме докосни. Поеми езика ми в устата си, стопли кожата ми с твоята, сложи длан между краката ми.“ Посрамен като военачалник, отдавна изгубил битката, я послушах. Целунах я и усетих сладкия мед на устните и, почувствах топлината на кожата и с кръвта си, навлажних пръстите си с росата на слабините и. Чух я да простенва дълбоко, а тялото и се отърка нежно в моето и потръпна. Аз също се притиснах към нея, но напразно. Беше очевидно, че боговете са ми забранили да правя любов в този ден. Ашмуникал легна отново до мен, изтри капките пот от челото ми - пот, избликнала от отачаянието ми - и ме целуна по устните. „Моят мъж - рече тя, - ти си моят първи мъж.“ При тези думи аз се разплаках. Първо тихо, после захлипах. Ашмуникал ме прегърна, сгуши главата ми в пазвата си, избърса очите ми с длани и целуна сълзите ми. Погали ме по косата и ме утешаваше, докато се успокоих и заспах в обятията и. Заспа и тя. Когато се събудих, нея я нямаше. Беше ме изоставила; бях сам със своята безпомощност, със своя срам и страх.
155
Дванайсета глава
Есра не сподели страховете си с никого; нито докато почиваха сутринта, та работниците да закусят, нито по пладне, когато приключваха работа. Искаше поне днес разкопките да продължат спокойно, а и определено не желаеше работниците да чуят лошата новина от нея след разговора им призори. Нямаше сили за повече разисквания с Шъхлъ и с другарите му. До края на работния ден снова между библиотеката и храма, привидно погълната от разкопките, а всъщност обмисляше дали да ги прекрати. Оглеждаше всеки камък, всяка отломка от древния град с тъжни очи, сякаш ги виждаше за последно. Дори трите плочки, намерени в библиотеката, не я разведриха. Какво не би дала обаче да сподели вълнението на Бернд, който възкликна радостно: „Ако продължава така, за нула време ще открием всички плочки на Патасана!“, и се зае да почиства с четчица прашния клинопис. Ала злощастните инциденти, спуснали се върху тях като тъмни облаци, хвърляха сянка върху сърцето и и помрачаваха радостта и. Първите разкопки под нейно ръководство щяха да останат недовършени и плочките на Патасана - навярно най-значимата находка от десетилетия насам - нямаше да видят бял свят, въпреки че бяха толкова близо до откриването им. Каква несправедливост! Не, лош късмет… Налагаше се да отменят и пресконференцията. Германците щяха да се ядосат. И какво от това? Все пак плочките на Патасана не бяха по-важни от човешки живот. Навярно нямаше да види повече и Ешреф. Сещаше се едва сега. „За какво съм се загрижила, за бога! Какво като не го видя? Та той не означава нищо за мен“, рече си, опитвайки се да прогони от съзнанието си смуглото лице на капитана. Така и не успя. Припомни си историята, която и разказа вчера, и как после едва не побягна от нея. Обзе я тъга, но се постара да се овладее.
- Копай по-внимателно! - порица млад работник. - Не чуваш ли как кънти долу. Сигурно има нещо.
156
Работникът се изчерви. Жена да го кори на всеослушание си беше истинско мъчение за него. Стрелна с поглед другите работници, но като установи, че никой не му обръща внимание, се поуспокои. Започна да копае по-внимателно. А и Есра не се задържа дълго край него. Запъти се към работниците в долната част на библиотеката.
Единствено Мурат разбираше колко е напрегната. Но коленичил до Бернд, му помагаше мълчаливо да почистят плочките и се стараеше да не се набива на очи след сутрешното мъмрене.
Спряха работа, когато слънчевите лъчи заструиха отвесно върху тях. Този път Есра не се качи във вана, а в джипа при Бернд, Теоман и Кемал; Елиф ги изгледа като плахо коте. Мурат отново се качи във вана при работниците. Макар и сама с приятелите си в джипа, Есра пак не събра кураж да им съобщи за убийството на Решат ага. Пътуваха по шосето, а от двете им страни се ширеха ниви с царевица и памук. „Ще им кажа, когато се върнем в училището“, помисли си тя. Не бързаше да ги осведоми; при очевидната необходимост да прекрати разкопките дълбоко в сърцето си се надяваше да продължат да работят. С наближаването на училището за пореден път промени решението си. Сметна за по-разумно най-напред да говори с Тим, а после да обсъди положението с останалите от екипа. Американецът имаше дългогодишен опит; не биваше да прекратява разкопките, преди да се е допитала първо до него.