Стигнаха училището. В беседката Халаф си говореше с дете от селото. Като ги видя, стана и тръгна да ги посрещне, преди дори да са успели да паркират на сянката. Елиф изненада Есра, запътвайки се право към детето в беседката.
- Здравей, Ханефи - поздрави младата жена.
- Здравей - отвърна и момчето с блеснали, очертани с антимон очи. - Готови ли са снимките?
Елиф погали късо подстриганата коса на детето.
- Днес ще са готови. За тях ли си дошъл?
- Не, доведох баба.
- О, баба ти е тук?
157
- Да, тук е.
- Къде е?
- Вътре - момчето кимна към училището.
- Хайде, заведи ме да я поздравя.
Елиф тръгна към сградата с детето, а Есра изгледа въпросително Халаф, протегнал ръка да вземе чантата и.
- Внукът на Неверницата Надиде - обясни той и пое чантата. - Леля Надиде. Дойде при Тим и донесе ведро с кисело мляко и кошница черници.
- Защо и е притрябвал Тим?
- Клетата невежа душа си мисли, че Америка е колкото нашия градец тук. Сещаш ли се? По-големият и брат избягал в Америка, когато арменците се изселили?
Есра не си спомни.
- Тим ни разказва за нея снощи - обясни Халаф. - Тя е дъщерята на арменския пастор Киркор. Убили го. По-големият и брат Дикран се опитал да избяга с майка си и с невръстната Надя. Горкото момиченце обаче не можело да ходи, толкова малко било. Брат и я оставил при турските им съседи и избягал с майка си в Америка.
- Да, да, спомних си.
- След години Надиде получила писмо от брат си, от Америка. На плика имало адрес. Надиде помолила сина си да напише писмо на брат и. Писмата от Америка обаче спрели да пристигат. Цели петдесет години - лесно е да се каже, трудно да се преживее - не получила друго писмо от брат си. После странната старица се натъкнала на нашия Тим. Дошла е да го моли за помощ. Надява се да знае нещо за брат и.
Есра поклати глава и се засмя.
- И как Тим ще намери брат и? Отдавна ли говорят?
- Цял час - отговори Халаф и добави угрижено: - Сигурно още не си чула новината…
- Чакай малко - възпря го тя, осъзнала какво се кани да и каже.
158
Не искаше Теоман и Бернд, които носеха плочките, да ги чуят. Двамата приближиха.
- В мазето ли да ги оставим или в стаята на Тим? - попита Бернд.
Кемал също се завтече да им помогне.
- В мазето - отвърна Есра и извади ключа от джоба си. -Ето - подаде го на Кемал, който не носеше нищо.
Кемал взе ключа и тръгна пред другите. Есра проследи с поглед как бързат да се освободят от тежкия товар, да го складират в мазето и после да вземат топъл душ, за да измият прахоляка от телата си.
- Кажи ми сега какво има? - обърна се тя към Халаф.
- Абид ходжа най-сетне е възвърнал достойнството си -отговори Халаф. - Тази сутрин отрязал главата на Решат ага и му я сложил в ръцете.
- Откъде знаеш, че Абид ходжа е убил агата?
- Че кой друг да го убие? Изправиш ли се срещу клана Тюркоглу, все едно каниш смъртта на гости. А по тези земи да накърниш честта на някого е най-добрият начин да си подпишеш смъртната присъда. Чия чест опетни Решат ага? Честта на Абид ходжа. Двамата враждуват отдавна, та затова…
- Но нали твърдеше, че Абид ходжа бил страхливец?
- Не само аз. Всички, дори брат му, се присмиват на малодушието му. Но сме сгрешили. Освен това тихите води са най-дълбоки. Докато е правел път на мравката, явно е кроял планове да убие Решат ага. Заслужава уважение.
- Разбираш ли, че превъзнасяш убиец?
- Решат ага е по-голям убиец - отвърна решително Халаф. -Причини страдания на десетки. Отнемаше им земите и жените. Ако събереш всички, избити от него и хората му, ще се напълно цяло гробище. Кучият син нахрани кучетата с две млади момчета, само на по осемнайсет, защото преди пет години помагали на терористите. След година пък накара да хвърлят един нещастник от Мардин в мелницата. Стана на кайма. Убиваше
159
невинни хора, за да се хвали, че ликвидира терористи, и държавата да продължи да го наема за стражар.
Есра не вярваше на ушите си.
- Арестували ли са Абид ходжа? - попита, за да смени темата.