- Не знам. Ако зависеше от мен, щях да го арестувам. Искаш ли да кажем на капитана?
- Вече се опитахме да му помогнем, но сгрешихме.
Доброто настроение на Халаф тутакси помрачня.
- Защо говорите така, Есра ханъм? - попита той обидено. -Нали задържаха Шехмуз и Бекир?
- Да, но за кражба на исторически артефакти, а не за убийството на хаджи Сетар.
- Те са го убили. А Абид ходжа е убил Решат ага - настоя упорито Халаф. - Бавно, но сигурно всичко, което казвам, ще се окаже истина.
Есра го изгледа изпитателно и заключи:
- Дано да си прав. Ако някой ме търси, при Тим съм. Трябва да обсъдим нещо.
- Обядът е почти готов. Направих алиназик20 с ориз. С киселец и домати. А за десерт - сладки като мед смокини на Неверницата Надиде.
Есра се усмихна и поклати глава. Разговорите с този всезнайко от Барак, винаги осведомен какво се случва по бреговете на Ефрат, я разведряваха и повдигаха духа и. Макар да бе изпълнена с колебания за бъдещето на разкопките, Халаф за кой ли път успя да я разсмее. Тръгна към стаята на Тим поуспокоена и с по-леко сърце.
Тим тъкмо се сбогуваше с Неверницата Надиде. Американецът, Елиф, Ханефи и възрастната жена бяха станали. Старицата носеше черна забрадка с ръчно избродирани цветя. Няколко кичура от къносаната и коса се подаваха изпод забрадката. Беше облечена в бледосиня памучна рокля. Големите и стъпала стърчаха от грубите и черни обувки. Макар и попрегърбена
20 Патладжани с цедено кисело мляско и чесън. - Б. пр.
160
от годините, изглеждаше здрава. Лицето и бе по-тъмно и по-сбръчкано от лицето на баба Хатуч, но очите и, пълни с живот, отговаряха напълно на описанието на Мурат. Тя забеляза първа Есра, ала когато очите им се срещнаха, ги сведе смутено.
- Добре дошла - поздрави я Есра от прага.
- Благодаря, момичето ми - отвърна Надиде. - Надявам се да си добре.
- Благодаря, стараем се да сме добре.
- Аллах добруване да ти дава - каза Надиде и се обърна към американеца: - Отивам си. След няколко дни ще дойда да проверя дали имаш вести.
Есра приближи до ученическия чин, който служеше за бюро на Тимъти, а Елиф тръгна да изпрати възрастната жена и внука и.
- Как мислиш? Ще успееш ли да намериш малкия и брат?
- Големия и брат - поправи я Тимъти. В ръката си държеше прокъсано от старост писмо. - Изпратено е преди петдесет години от Ню Йорк. Нищо чудно къщата от адреса на подателя отдавна да я няма. Но горката жена е отчаяна. Имам близки приятели в този район. Ще се свържа с тях и ще ги помоля да посетят адреса. Съмнявам се, но може пък да открият нещо.
Есра погледна писмото в ръцете на Тим - протрито от разгъване и сгъване, с избледняло черно мастило, добило кафеникав оттенък. Взе писмото, страхувайки се да не се разпадне между пръстите и.
- Петдесет години… - промълви смаяно. - Как го е запазила толкова време.
- Била го държала в Корана, но се обзалагам, че е било в Библията.
- Ако беше така, щеше да ти каже. Сигурно се досеща, че си християнин.
- Съмнявам се. По-скоро е подозрителна, защото работя с вас.
Есра му върна писмото.
161
- Правеше ли такива добри дела и в Ирак? - Изражението и издаваше и завист, и възхищение.
- В Ирак не се натъкнах на никого с роднини в Америка -отговори Тимъти, взе внимателно писмото, сякаш съхранението му бе свещен дълг, и го пъхна в бележника върху чина.
Старанието му и се стори попресилено, но реши да смени темата и да премине към въпроса, който я измъчваше:
- Дойдох да поговорим за разкопките. Чу ли новината?
- За убийството на агата?
- Да… Две убийства за два дни. Какво ще правим, Тим? Започвам да се страхувам.
Американецът я изслуша спокойно и и посочи свободния стол.
- Седни да поговорим.
Есра продължи да споделя тревогите си:
- Наистина не знам как да постъпя. Страхувам се да не пострада някой от екипа. Убиецът или убийците витаят около нас. Чудя се дали да не прекратим разкопките.
- Случилото се е ужасно - съгласи се Тимъти. Дясната му ръка започна да приглажда брадата му с цвят на мед, както правеше винаги, подхванеше ли важна тема. - И аз се притесних, когато разбрах. Но после си помислих, че тези престъпления нямат нищо общо с нас. Всъщност не е сигурно дали двете убийства са свързани. Халаф твърди, че второто е убийство на честта. Възможно е да е така или да не е така.
На Есра и олекна, задето Тимъти не възприема инцидента толкова сериозно, но все пак попита:
- А слуховете? Някои от местните смятат нас отговорни за убийствата.
- Не отдаваме ли прекалено голямо значение на слуховете. С изключение на малцина фанатици и неколцина иманяри никой в града не говори за проклятия. Защо да прекратяваме разкопките?