Тимъти кимна бавно в потвърждение на думите и.
- Но и научих много. Макар и да плащаш висока цена, войната е една от най-добрите школи на света.
- Предпочитам тази школа да не съществуваше.
- Невъзможно е - каза Тимъти, завръщайки се от дълбините на съзнанието си. - Как си представяш историята без войни? Социология, икономика, психология? Дори медицината преживя разцвет, когато нацистите използваха евреите като лабораторни мишки. Войната е форма на съществуване на човечеството. Това важи и за обществото, и за отделната личност. Няма игра, която да изважда по-сполучливо наяве злото у нас.
165
Човечеството никога не се е отказвало от нея и се съмнявам някога да се откаже.
Есра погледна колегата си, изненадана от отговора му.
- Да не би да защитаваш войната?
- Не! В никакъв случай. Опитвам се да разбера загадъчните същества, наречени човешки същества.
- Човешки същества?! - възкликна Есра. - Но войните избухват заради държавни и класови интереси! Правилно ли е да виним обикновения човек?
- Права си отчасти. Войните са се водили и се водят заради интересите на класите и държавите. Но в крайна сметка обикновените хора вадят ножовете, дърпат спусъците, хвърлят бомбите и карат танковете. Обикновените хора в униформи имам предвид. Малцина са войниците, оказали съпротива. Колко пъти в историята войниците от две враждуващи армии са се обединявали, заявявали са: „Достатъчно! Не искаме се бием повече!“, и са хвърляли оръжията? Готов съм обаче да ти дам хиляди примери за хора, които обичат да убиват и са превърнали това в професия.
- Чакай! - възнегодува Есра. -Дезертьорството се смята за престъпление, забрави ли? Възможно е дори да ги екзекутират като предатели на държавата.
- И бездруго е възможно да загинат на бойното поле. Не е ли по-добре да жертваш живота си за справедлива кауза, за мир?
- Това е въпрос на мироглед - отвърна Есра, притисната в ъгъла. - Ако се изгради силна култура, застъпваща се за мира…
- Именно! Стремежът към мир не е вроден. Хората влагат много повече усилия в желанието да убиват, отколкото да не убиват. Мирът изисква външен стимул.
- Нима това не важи и за войната?! - възкликна Есра. -Правителствата не биха рискували да подпалят война, ако народът не е подготвен предварително.
- Вероятно, но стократно е доказано, че войната е лошо, ужасно нещо. Защо хората се оставят толкова лесно да ги
166
въвлекат в разрушение с гибелни последици? А щом се оставят, значи мотивът трябва да се търси в нагласите на човешкото съзнание, а не само в безжалостната държавна политика и в интересите на алчните класи.
Есра не споделяше възгледите на колегата си, но мнението му я заинтригува.
- Интересно… - промълви тя.
Не го каза просто за да поддържа разговора, а защото Тимъти наистина я бе изненадал. Винаги го беше смятала за човек с положителен поглед върху живота. Не само тя, всички в екипа мислеха така, съдейки по поведението му. Сега обаче думите му подсказваха точно обратното.
- Не вярваш, че хората са добри.
- А ти? - отвърна Тимъти. - Виж историята на последните пет хилядолетия. Пълна е с унищожение, кръвопролития и войни.
- Но и с великолепни градове, научни открития, безсмъртни произведения на изкуството. Вероятно хората не са изцяло добри, но не са и изцяло зли. Според мен доброто и злото са по равно.
- А според мен злото е повече от доброто. Злото винаги е по-привлекателно от доброто.
Тимъти изрече думите категорично, по-скоро я осведомяваше, че за него са неоспорима истина. Есра усети, че е време да смени темата.
- Както и да е… - махна с ръка тя. - Не знам как подхванахме този въпрос, но е време да се залавям за работа. Как мислиш, да обсъдим ли с капитана проблема с разкопките?
Тимъти въздъхна и пак приглади брада.
- Според мен не бива дори да повдигаме темата пред него. Достатъчно е да го помолим да ни охранява.
- Ами ако ни посъветва да прекратим разкопките, защото не е сигурен, че може да ни опази?
- Няма да го направи. - В черните очи на Тимъти проблеснаха палави искрици. - Ще се вслуша в твоето мнение.
167
Есра се изчерви. Значи Тимъти вече бе доловил задълбочаващата се близост между нея и капитана.
- Притеснява се да не ни се случи нещо - констатира привидно нехайно тя. - И с право.
- Мисля, че преувеличава. И дори предупрежденията му да са основателни, просто е длъжен да ни предпази.
Есра все така се колебаеше.
- Значи според теб трябва да продължим разкопките въпреки всичко?
Американецът я погледна, сякаш не вряваше на ушите си.
- Не те разбирам! - възнегодува гневно. - Готовността ти да побегнеш всеки момент ме изненадва повече от убийствата.