173
глас на дъщеря си. Помисли си, че нещо лошо се е случило, но когато чу добрата новина, възкликна радостно: „Браво, моето момиче! Винаги си била силна и решителна, винаги си знаела какво искаш. Гордея се с теб. Трябва да го отпразнуваме! Утре ще излезем на вечеря. Ще хапнем риба край Босфора“. Есра не очакваше такава реакция. Искаше да му каже колко се страхува и как се нуждае от помощта му. Но се смути да сподели проблемите си, след като той я обсипа с похвали, и просто му благодари. Остави телефонната слушалка и сълзите и потекоха. Същите чувства изпита, когато баща и се влюби в Нилгюн и реши да напусне дома им. На майката на Есра и през ум не и минаваше да приеме раздялата с мъжа, с когото бе споделяла толкова години. Не му каза направо, че няма да допусне той да си отиде, и се поддаде на изкушението да създава проблеми и да протака процеса възможно най-дълго. Есра също искаше баща и да остане, но се постара да не разкрива чувствата си. Всъщност активно го подкрепяше и критикуваше майка си. Имаше добра връзка с баща си; през детството и двамата се разбираха чудесно, а когато Есра поотрасна, станаха нещо като приятели. Баща и, красив, умен и толерантен, имаше и приятно чувство за хумор. Понякога майка и го обвиняваше в безотговорност, но Есра осъзнаваше, че баща и просто гледа на живота по съвсем различен начин. Тя го смяташе за властелин на живота. Обсъждаха философски проблеми часове наред, а после си връзваха червено-жълтите шалчета и отиваха на мача на „Галатасарай“ или на кино. Не, той не я възпитаваше като син, но и не се отнасяше с нея, както повечето бащи се отнасят с дъщерите си. Майка и се придържаше упорито към традицията. Когато беше с баща си, Есра се чувстваше по-зряла, по-умна от другите и тази разлика я радваше. Ето защо, макар да се отчая, че той ще напусне дома им, тя предпочете да подкрепи баща си, когато той се влюби в друга. Не беше като другите момичета, като приятелките си. Вътрешно се гневеше на баща си, ала съветваше майка си да се държи разумно и да не усложнява още повече положението. В името на зрелостта се срещаше и се държеше
174
мило с Нилгюн, въпреки че тази жена, само седем години по-голяма от нея, я изпълваше с безумна ревност, защото и отнемаше бащата. И в отговор на нейното зряло поведение баща и я обсипваше с още по-щедри похвали и непрекъснат повтаряше колко неповторима е дъщеря му. „Есра е различна - умна, логична, зряла, опитна, предприемчива и самоуверена.“
„Наистина ли съм самоуверена? Или всъщност поначало ми липсва самоувереност - питаше се тя. - Изглеждала съм такава, защото татко го е искал. Опитвала съм се да се държа самоуверено, за да ме обича и да ме цени. Нима татко не го е съзнавал? Или когато ми казва, че се поставям в центъра на света, в действителност има предвид моята неувереност? Дали е така? Дали именно липсата на самоувереност не подхранва амбицията ми, стремежа ми винаги да дърпам юздите? Навярно това, че татко ни напусна, е причина да съм подозрителна, да искам да контролирам всичко. Само така се чувствам в безопасност. Не, май прекалявам, несправедлива съм към себе си. На разкопките наистина се сблъскваме със сериозни проблеми. Всеки на мое място щеше да се разтревожи… Освен Бернд може би. Никое събитие не е достатъчно злощастно, за да развълнува леденостудените му стоманеносини очи. О, хайде, дали щеше да е толкова хладнокръвен, ако жена му Вартухи беше на разкопките?“
Изнервена до крайност, Есра седна в леглото. Не биваше да се измъчва с такива безплодни мисли. Чакаше я работа, върху която трябваше да се съсредоточи. Очите и се плъзнаха към телефона, оставен до пакета с цигари върху шкафчето до леглото. Взе го и набра номера на полицейския участък. Войникът, който отговори на обаждането, веднага позна гласа и и се развълнува. Дали войниците бяха усетили, че става нещо между нея и капитана? „Дори да не са сигурни, малобройната им общност без жени навярно е преценила, че с капитана сме добра двойка“, помисли си Есра и поруменя.