- Ще ме свържеш ли с капитана? - попита го тя.
- Слушам!
175
Отговорът на войника я накара да се усмихне. След няколко секунди чу гласа на капитана:
- Здравей, Есра.
- Здравей, Ешреф. Как си?
- Добре - отвърна наперено той. - А ти?
- Малко притеснена - призна тя, изненадана от самонадеяния му тон. - Убили са Решат Тюркоглу. Започвам да се съмнявам дали сме в безопасност.
- Не бой се, всичко е наред.
Самоувереността на капитана я стъписа още повече.
- Как така? За три дни станаха две убийства!
- Положението е под контрол, повярвай ми.
Изненадата на Есра се превърна в любопитство.
- Явно има нови разкрития - констатира тя с надежда капитанът да и обясни подробностите.
- Да, необходимо е само малко търпение.
- Ще бъдем търпеливи, разбира се, стига да не ни се случи нещо.
- Довери ми се. Никой няма да ви навреди.
- Искаш да кажеш, че си заловил убиеца?
- Моля те, не ми задавай въпроси - отвърна неспокойно той. - От утре нататък няма да имаш поводи за тревога, обещавам ти.
На Есра и стана ясно, че няма да изкопчи повече информация.
- Надявам се - гласът и издаде колебанието и дали да му повярва, или не.
- Утре ще се чуем и ще се увериш. Дочуване засега.
- Дочуване - сбогува се Есра, но добави, преди връзката да прекъсне: - Пази се.
- Не бой се, вече съм неуязвим пред болката.
„Това пък какво означава?“, озадачи се Есра. Не бе вложила кой знае какъв смисъл в това „пази се“, но капитанът очевидно го прие сериозно. Думите му прозвучаха като на човек, комуто предстои битка. „Сигурно наистина са открили убиеца“, каза си
176
радостно Есра. Краят на тревогите и явно наближаваше. Обзе я непреодолимо желание да съобщи новината на приятелите си. Размисли за момент и се отказа. Ами ако капитанът греши и останат с празни ръце както след залавянето на Шехмуз? Най-добре да не споделя с никого. Ако капитанът се окаже прав, той и бездруго ще съобщи на всички, а ако сгреши, няма да е вдъхвал напразни надежди.
В този момент някой почука на вратата и. Опомни се бързо и стана. Пред прага стоеше длъгнестият Кемал.
- Разполагаш ли с малко време?
- Влизай - подкани го тя, разбрала веднага защо е дошъл.
С приведени рамене Кемал тръгна унило към масата в средата на стаята.
- Какво да правя с това момиче? - попита преди да седне.
- Кое момиче?
Кемал изгледа обидено Есра.
- Ще си тръгна, ако не искаш да ме изслушаш.
- Съжалявам - извини се тя и застана до приятеля си. - Не исках да те засегна. Но ти наистина правиш от мухата слон.
- Нима? Влюбен съм в нея! Тя е всичко за мен.
„Този човек определено е хлътнал до уши“, помисли си Есра и седна на стола до него.
- Тогава проявявай повече разбиране към нея - посъветва го назидателно тя. - Няма да спечелиш любовта и, като я задушаваш.
- Задушавам ли я?
- Непрекъснато я следиш и постоянно си пъхаш носа в личния и живот.
- Защото я обичам.
- Прекалената обич понякога потиска. Като всеки човек, Елиф има свои желания и чувства. Не може да живее, съобразявайки се с твоите желания. Остави и свобода. Позволи и да те опознае. Уважавай желанията и.
Разочарован, Кемал поклати глава.
177
- Никой не я уважава повече от мен. Но тя не ме уважава, не се съобразява с желанията ми.
Вдигна глава и Есра изпита облекчение, като го видя, че не плаче.
- Ти си добър приятел. И силен човек. Искам да съм като теб - призна Кемал.
Есра се усмихна горчиво.
- Грешиш. Не съм толкова силна, колкото изглеждам. На твое място и аз щях да съм объркана.
- Но щеше да се съвземеш бързо и да си стъпиш на краката. Аз не съм като теб.
„Хората ме преценяват неправилно - помисли си Есра. -Заблуждавам ги, като се преструвам на силна, решителна, разумна. А не съм такава.“ Каква беше тогава? Страхливка без самочувствие? Есра се смути. Вдигна глава и видя светлокафявите очи на Кемал да се взират в нея. Разчорли приятелски светлокестенявата му коса.
- Не се притеснявай. Всичко ще отмине.
- Съмнявам се. Ще свърши зле, усещам го, и ще изгубя Елиф. Навярно вече съм я изгубил.
- Сега ти се струва така, но трудностите ни напоследък помрачават и твоето настроение. - След кратко мълчание добави насърчително: - Повярвай ми, Душата ти скоро ще се разведри.
Пожела си наум на другия ден убиецът да е заловен.
178
Тринайсета плочка
От храма се върнах у дома. Опитах се да разсея мрачното си настроение и да го заменя с окриляващи, добри мисли. На другия ден щях да отнеса дарове в храма и да потърся Ашмуникал.