Зачаках нетърпеливо татко да се прибере. Щом пристигна, веднага се явих пред него. Казах му, че съм видял богинята Купаба насън и тя ме е извикала в храма. Баща ми Арарас ме изгледа изпитателно от главата до петите и промълви: „Боговете искат дар“.
Благодарих мислено на бога на бурите, че татко ми повярва. „Трябва да поднесем на богинята Купаба най-ценни дарове“, добави той.
Когато се събудих на другата сутрин, ме очакваха стомна с най-хубавото вино, вкусно изпечен бял хляб, глинено гърне с мед и тлъсто агне. Баща ми бе разтълкувал съня ми като знак, свързан със съдбата ми. От страх да не разгневи боговете и да не ги настрои срещу мен прояви голяма щедрост. Накратко, лъжата ми постигна целта си. С тези дарове лесно щях да спечеля благоразположението на Валвазити. Наредих да натоварят даровете за боговете на каруца, теглена от муле, и поех към храма с двама от робите ни. Пристигнахме. Влязох в голямата зала, където приемаха жертвоприношенията. Записаха името ми на плочка и аз предадох даровете си. Изпратих робите вкъщи с каруцата и се качих на горния етаж да се срещна с Валвазити. Отдадох почит на боговете в главното помещение на храма и влязох в свещената стая на върховния жрец. Валвазити ми се усмихна благосклонно.
„Млади Патасана, внук на мъдрия Митанува, син на благородния Арарас, добре направи, че дойде в храма още сутринта! Така спечели обичта и доверието на боговете - похвали ме той. -Показа страхопочитанието си към тях. Не си забравил, надявам се, да да донесеш дарове на богинята Купаба.“
179
В отговор аз му подадох плочките, връчени ми от служителите в залата за жертвоприношения, с думите: „Не съм забравил, върховни жрецо“.
Валвазити погледна уж небрежно плочките, прочете какво съм донесъл и заключи: „Боговете ще ти простят, Патасана. Но повече не допускай същата грешка, не извършвай същия грях“.
„Боговете са всемогъщи и всеопрощаващи - отвърнах аз. -Те са нашите господари. Аз съм млад, неопитен, невеж. Обещавам да не извършвам отново същия грях, велики Валвазити.“ Валвазити остана доволен от речта ми. Застана до мен и ме докосна по главата.
„Очаква те светло бъдеще, млади Патасана - обнадежди ме той. - Ако се прекланяш пред боговете, ако ги радваш с ценни дарове, те ще те закрилят и радват на свой ред.“
Благосклонните думи на Валвазити ме окуражиха. Реших, че моментът е подходящ да попитам за Ашмуникал.
„Върховни жрецо - подхванах, просвайки се в краката му. - Велики господарю, прости ми, но имам една молба. Когато вчера изпълнявах свещените ритуали в храма, срещнах жена, с която искам да се обвържа, докато съм жив. Срещата ни се осъществи благодарение на теб, велики господарю, наместнико на боговете на тази земя. Ние станахме едно пред боговете. С твое позволение и с позволението на боговете искам да опозная тази жена и да я взема за своя съпруга.“
Валвазити ме улови за ръката и ме изправи на крака. Тогава забелязах смутеното изражение на стария жрец. „Клето момче, по-добре да се престорим, че не съм чул молбата ти, да се престорим, че никога не сме водили този разговор“.
Разбрах отговора му, но въпреки това настоях: „Моля те, велики господарю, не ме отпращай така. Умолявам те, кажи ми какво се е случило.“
Валвазити се приближи до мен и ме сграбчи за раменете. „Млади Патасана, влюбил си се в най-неподходящата жена. Сега тя принадлежи на цар Пизирис.“
180
При тези думите на Валвазити сърцето ми се разтуптя от страх като сърцето на младия пастир, когото водите на Ефрат отнесоха преди година. Както онзи пастир се е опитвал да се бори с течението, улавяйки се за всяка клонка и всеки храст по пътя си, така и аз направих отчаян опит: „Но нали Пизирис има царица?“
Валвазити поклати безнадеждно глава.
„Пизирис няма да направи Ашмуникал царица. Тя ще му служи в харема.“
„А защо тогава на вчерашната церемония Ашмуникал беше храмова проститутка?“, смаях се аз.
„Защото не иска Пизирис. Знае, че няма начин да престъпи волята му. Затова горкото момиче потърси спасение при боговете. Искаше да дари девствеността си на някого, избран от боговете, а не на цар, когото не иска. Така се срещнахте. Тази сутрин отиде в двореца като наложница в царския харем.“ Всяка негова дума ускоряваше гибелта ми по-безмилостно от удар. Клетата Ашмуникал, да попадне в ръцете на непохватен идиот като мен, неспособен да даде израз на страстта си; така и не бе успяла да дари девствеността си на боговете. Докато тези мисли пробягваха през главата ми, Валвазити се възползва от мълчанието ми да ме предупреди: „Слушай, Патасана, обичам те като роден син. Макар и лудетина, дядо ти Митанува ми беше най-близък приятел, а колкото до баща ти Арарас, през целия си живот не съм виждал по-почтен дворцов служител. Ти си от техния род, във вените ти тече тяхната кръв. Угаси огъня, запален от Ашмуникал, и приеми отредената ти съдба. Не забравяй, че нашият цар е земен представител на боговете и техен любимец. Да се противопоставиш на него, е равносилно да въстанеш срещу боговете“.