Валвазити беше прав. Щом нашият цар бе пожелал Ашмуникал, трябваше да се смиря, да се подчиня на повелята му и да забравя първата си любов Ашмуникал - благородна, красива и чиста като богиня. Бях длъжен да понеса болката си сам, без да разкривам любовта си пред никого.
181
Четиринайсета глава
До нея нямаше никого. За миг Есра не успя да си спомни къде е; почувства се захвърлена в необятна празнота. Така се чувстваше и през първите дни след раздялата с Орхан. Дни наред не съумяваше да свикне да се събужда сама в леглото. Но от развода и минаха години. Защо историята се повтаряше сега? Седна объркана в леглото. Спомни си разговора с Кемал и как се отпусна изтощена в леглото, след като приятелят и си отиде. Погледна през прозореца; меките лъчи на следобедното слънце струяха в стаята през евтиното парче плат, което и служеше за перде. Явно бе спала дълго. И никой не бе дошъл да я събуди. Ядоса се, че се е отнесла така, защото искаше да прегледа записките от началото на разкопките. Прозя се и стана. Погледна се в малкото огледало, окачено на стената. Изглеждаше изморена, а кичурите коса, прилепнали по потното и чело, и придаваха още по-жалък вид. Не хареса образа си в огледалото, но не се разтревожи. Пооправи косата си с ръце и излезе от стаята.
Веднага усети уханието на пълнен патладжан, носещо се от кухнята на Халаф, който вече приготвяше вечерята. В отговор на изричната им молба днес Халаф щеше да ги гости с пълнен патладжан и пилаф, а не с типичните за района ястия. За гарнитура предвиждаше краставици с кисело мляко с джоджен и чесън.
За да не я заговори бъбривият готвач, Есра промърмори кратко: „Бог да благослови ръцете ти“, и се запъти към класната стая, където бяха Теоман и другите мъже. Пред входа на училището се сблъска с Бернд.
- Тъкмо идвах при теб - усмихна и се германецът. - Хер Кренкер ми се обади преди малко. Искат да свикат пресконференцията следващата сряда. Пита дали си съгласна.
Есра се паникьоса.
- Сряда? Толкова скоро?
- Дотогава има четири дни - успокои я германецът, който очевидно одобряваше датата.
182
- Не знам - подвоуми се Есра, уплашена да не би да не успее да се подготви. - Да го обсъдим и с другите.
- Добре, ще поговорим и с тях, но искам да те осведомя за още нещо.
Есра се втренчи в лицето му, опасявайки се да не е възникнал поредният проблем.
- Какво има?
- Да се поразходим, ако имаш време - предложи Бернд.
- Бях тръгнала към стаята с компютрите. Не съм се отбивала там следобеда.
- Отидоха да плуват. Само Тим е тук. Дешифрира плочките, както обеща.
- Елиф и Кемал също ли отидоха?
- Да. Всички са на реката.
Есра се усмихна, доволна от новината.
- Ако искаш, отиди и ти да поплуваш - предложи учтиво Бернд.
За кратко Есра се поколеба, но размисли.
- Не, сега не съм в състояние да плувам. Ще видя как върви работата на Тим и ще се поразходим.
Влязоха заедно в стаята на американеца. Тим преписваше начисто преводите на плочките. Стана веднага, помаха им да приближат и се обърна към Есра:
- Опитвам се да приключа навреме с плочките, както обещах.
- Има ли нова информация?
- Не, няма, но това несъмнено са най-древните неофициални исторически документи, открити досега. Всяка дума, всеки преведен ред го доказва.
- Отлично - въодушеви се Есра.
- Защо не седнете?
- Не искаме да те безпокоим. Просто наминахме. Обадил се е професор Кренкер от Германския институт. Питат дали ще успеем да проведем пресконференцията в сряда.
183
Бернд се понамръщи. Стана му неприятно, че Есра съобщава новината на Тимъти преди него.
- Аз не възразявам - отвърна Тимъти.
Есра се изненада от отговора му, защото смяташе, че американецът ще предпочете да изчакат още известно време.
- На мен ми се струва малко рано.
- Дотогава има четири дълги дни - възрази и Тимъти, без да скрива, че не споделя мнението и по въпроса. - Нали и бездруго обсъждахме да го направим през следващата седмица.
- Да - намеси се Бернд, явно доволен от думите на Тимъти. -Институтът носи основната отговорност, а оттам твърдят, че са готови.
- Както и да е - прекъсна ги Есра и се запъти към вратата. - Ще го обсъдим довечера. Сега ще те оставим да работиш на спокойствие.
- Добре, ще се видим на вечеря - кимна Тимъти.