Есра го погледна удивено.
- Откога сте заедно? - попита тя не за да поддържа разговора, а искрено заинтригувана.
- От седем години - отговори германецът със грейнали очи, сякаш си припомня сладък спомен. - А сме женени от три.
- Прости дързостта ми, но седем години са много време. Никога ли не си се отегчавал от нея?
- Не, никога - поклати глава Бернд. - С нея никога не изпитвам отегчение.
- Навярно защото сте разделени често заради разкопките.
- Разделяме се за пръв път. Винаги ходим заедно на разкопки.
Есра го изгледа възхитена.
- Двамата явно сте от рода на изчезващите любовници. Аз започнах да се отегчавам през втората година от брака ми.
- Значи не си открила подходящия човек.
- Честно казано, не вярвам, че такова нещо съществува. Бях влюбена в Орхан, бившия ми съпруг. Ала с времето магията на любовта изтлява.
Замълча. Понечи да добави: „Вероятно просто не съм била готова за брак“, но размисли. Когато му каза, че иска да се разведат, Орхан я обвини в безотговорност и незрялост. Укори я, че върви по стъпките на баща си. Забележките му за баща и
187
разпалиха поредната ожесточена разпра помежду им. Дни наред не си продумаха, но се оказа полезно, защото помогна на Орхан да свикне с мисълта за развода. Орхан беше като Бернд. Непрекъснато повтаряше: „Чувствам се завършен, когато съм с теб“, „Чувствам се като половин човек без теб“. Бе научила къде се корени тази идея от баща си. В „Пирът“, базиран върху лекция, изнесена от Аристофан, Платон разказва как Зевс, изпълнен със завист към андрогините - съвършени човешки същества с по четири ръце, четири крака и две глави, -ги разделя. Оттогава хората цял живот търсят половинките си. Независимо кой говори за такава любов - прочути мислители като Сократ или Платон, или предани любовници като Орхан и Бернд, Есра недоумяваше. Възможно ли е някой да открие себе си у друг? Или да ограничи намирането на своето „аз“ само до един човек? Ами другите житейски сфери - археологията, приятелите, семейството? Безкрайните варианти за общуване и за осъзнаване на по-дълбокия ни потенциал, които светът ни предоставя? Случва ли се наистина две същества, слети в едно, да създадат идеална хармония? Да, двама души понякога изпитват едни и същи чувства, радват се и тъгуват заедно, усещат еднакво вълнение, когато правят любов, мислят, разговарят, работят, слушат музика, но да ги споделят постоянно е възможно само по силата на някакво чудо или ако и двамата се самозалъгват. Да бъдеш винаги в хармония с другия, означава да разрушиш красотата на тази хармония, да я лишиш от смисъл. Според Есра описаното от Орхан и Бернд като „постоянна хармония“ бе равносилно на дълги, отегчителни часове, изпълнени с болезнено познати действия и досадно единомислие.
Въпреки обвиненията на Орхан Есра всъщност не споделяше мнението на баща си по въпроса. Баща и твърдеше, че е влюбен в Нилгюн, но някога бе изпитвал същите чувства и към майката на Есра. Любовта му към Нилгюн някой ден щеше да изтлее, както страстта към бившата му съпруга бе залиняла с течение на времето. Дори да не е влюбен в съпругата си, необходимо ли бе да я изоставя в името на мимолетна страст?
188
Та нали двамата се уважаваха, разбираха се и имаха дъщеря, която - както той твърдеше - обичаше с цялото си сърце? В крайна сметка Есра се оказа права. Любовницата, превъзнасяна първоначално от него до небесата, постепенно се превърна в обект на постоянни насмешки. Есра предвиждаше подобен край, но не го споделяше с баща си. Не му го натякваше и сега.
- Май се отнесе нанякъде - обади се Бернд. - За какво се замисли?
- Че не съм завършен човек - отвърна Есра с иронична усмивка. - Май не съм способна да обичам някого задълго. Не съм в състояние да понеса такава близост.
Очакваше Бернд да и отговори с учтива реплика от рода на „О, драга, как изобщо ти хрумна това?“ Германецът обаче не се поколеба да разкрие истинските си мисли по въпроса.
- Не мога да преценя дали си незавършена личност, или не, но несъмнено не си щастлива, защото не си намерила истинската любов.
„Защо пък да не съм щастлива - каза си Есра. - По-скоро те са нещастни. Изборът им ги ограничава, отдалечава ги от истинското щастие, изпълва живота им със забрани. Толкова ли е красиво да поставиш възлюбения в центъра на живота си и да рискуваш да го направи на пух и прах, когато реши да си тръгне? Или да превръщаш живота на другия в затвор, както постъпва Кемал с Елиф?“ Не сподели обаче мислите си с Бернд.
- Какво да сторя? Бог ме е създал такава - отвърна примирено тя.