- Много боли!
- Ще ви се обадим възможно най-скоро - извика Есра на другите през прозореца на джипа, докато Кемал палеше двигателя.
Джипът изчезна бързо в мрака, изпроводен от загрижените погледи на приятелите им.
- Кракът ми гори - простена отново Елиф. - Ще се поохлади, ако го подам през прозореца.
- Не ми се вижда разумно - възрази Есра.
- Моля те, боли ме ужасно.
Кемал не издържа и се намеси:
- Подай го през прозореца. Току-виж, помогнало.
- Добре, но да не стърчи много. Опазил ни бог да се закачи за нещо! - примири се Есра.
Младата жена бързо протегна крака си навън, сякаш това щеше да я спаси от всички болки.
- Олекна ми - промърмори, усетила вятъра върху кожата си.
Есра търсеше нещо меко, за да го подложи под крака на
Елиф, когато изстрели процепиха нощната тишина.
- Какво беше това? - сепна се Кемал.
- Стрелба - отговори Есра, подлагайки длан под крака на Елиф. - Сигурно има сватба или нещо такова.
- Не ми прозвуча като сватба. По-скоро приличаше на престрелка - отсъди Кемал.
Есра си спомни думите на капитана: „Не бой се, вече съм неуязвим за болката“. Дали бяха заловили убиеца?
- Прав си, вероятно е престрелка - прошепна тя. - Дано не попаднем в схватката.
- Едва ли - успокои я Кемал. - Досега щяха да са блокирали пътя и да разберем.
202
Кемал продължи да натиска педала на газта докрай и да увеличава скоростта. Изяждаха бързо асфалта, осветен от сиянието на пълната луна, а дърветата, пустите ниви и виждащите се тук-там между тях води на Ефрат пробягваха край джипа. Сега изстрелите долитаха по-отблизо. Схватката явно се водеше в село Гьовен, което тъкмо подминаваха. „Където са убили Решат ага“, помисли си Есра. Селото се намираше на около половин километър от шосето. Щом се отдалечиха по пътя, изстрелите затихнаха.
Очевидно капитанът е имал предвид тази нощна атака, когато и съобщи, че на другия ден ще научат всичко. Сигурно са се надявали да заловят убиеца. Навярно не са очаквали да окаже съпротива. Есра се ужаси. Ами ако застрелят Ешреф? Не, невъзможно, той е опитен войник.
Вслушана в изстрелите, Елиф сякаш бе забравила болката. Взираше се уплашено през прозореца и се опитваше да разбере какво става. Щом страховете и се разсеяха обаче, отново усети нетърпимото парене - разпространяваше се от стъпалото към цялото и тяло. Есра се стараеше да я успокоява, но мисълта, че може да убият Ешреф, не и даваше мира. Не, няма как! Кой знае в колко битки е участвал! А и те бяха издебнали престъпника, едва ли щяха да нападнат, без да вземат необходимите мерки. Въпреки тези утешителни мисли Есра не успяваше да заглуши обзелото я безпокойство. Насочила очи към стенещата млада жена и мислите си - към Ешреф, чакаше стрелбата да престане. Но огънят не секваше, както и тревогата, която я глождеше.
203
Петнайсета плочка
Цар Пизирис тревожеше татко. Не приличаше на предшествениците си. Не беше нито страхлив и лишен от самоувереност като Астарус, нито храбър и мъдър като Каманас. Пизирис бе амбициозен, коварен и жесток. И в резултат на тези свои черти бързо стана неоспорим властник. Градът обаче, това малко царство не бе достатъчно за Пизирис. Действията на все повечето арамейски жители от семитско потекло, като асирийците например, безпокояха Пизирис. Обсеби го идеята, че не след дълго асирийците ще предадат ключовете на града на арамейците. Мечтаеше да възроди великото хетско царство. Ала само безумец би повярвал, че Асирийската империя, под чието господство живеехме, ще позволи това да се случи, да не говорим колко трудно биха се обединили отново малките градове-държави, в които се бе превърнало някогашното хетско царство. Така или иначе, заслепен от налудничавата си амбиция, Пизирис не виждаше действителността. И понеже се смяташе за всезнаещ, не обръщаше внимание на татковите предупреждения. Горкият ми баща предчувстваше, че наближава бедствие, но неспособен да усмири стремежите на младия цар, се гърчеше в безпомощно отчаяние.
Пизирис смяташе историята за нещо просто като играта на шах, която прадедите ни бяха научили от египтяните. Придържаше се силно и сляпо към убеждението, че ще успее да възроди великата ни империя с дребните ни сплетни. В шаха фигурите не се движат по своя воля; местят се само на квадрата, където ги поставиш. Царете около нас обаче бяха хитри поне колкото Пизирис и достатъчно решителни и опитни да защитават интересите си.
Пизирис вярваше, че богът на бурите и небесата Тешуб, съпругата му, богинята на слънцето Хепат, синът им Шарума и богинята Купаба са на негова страна, защото сънищата му и предсказанията на оракулите му го обещаваха. Но и асирийците имаха могъщи богове - Асур, Енлил, Шамаш и Ищар, богинята