- Приятно ми е да се запознаем - отвърна топло Дейвид. -Да отидем в кабинета ми да пийнем нещо.
Поканата не въодушеви никак Кемал.
- Ще остана тук, в случай че на Елиф и потрябва помощ.
Лекарят не настоя.
- Младежът явно държи да наглежда пациентката. Да отидем да пийнем по нещо двамата? - обърна се към Есра.
В коридора беше спокойно. Двама пациенти разговаряха пред една врата, медицинска сестра обикаляше стаите с поднос с лекарства.
- Как е Тим? - попита лекарят. - Не успяхме да поговорим по телефона. Беше уплашен. Помоли ме само да дойда веднага в болницата. Отдавна не съм го виждал. Добре е, нали?
207
- Да - отвърна Есра и се сети, че трябва да се обади на колегите си да ги уведоми за случката. Все пак побърза да защити Тимъти: - Много е зает напоследък. Открихме хетски плочки. Негова задача е да ги транскрибира и преведе.
- Значи наистина е зает, иначе щеше да намине да се видим. Всъщност би трябвало да ти се сърдя, че ми отнемаш приятеля.
- След сряда може да се срещнете. Тогава ще бъдем малко по-свободни.
Изкачиха каменните стъпала към втория етаж. Скромният, но просторен кабинет на Дейвид се намираше непосредствено до стълбището.
- Седни, моля - подкани я американецът и се настани зад бюрото.
Есра едва седна на посочения и стол и мобилният и телефон зазвъня. Отговори веднага:
- Здрасти, Тим. Ти си, нали? В болницата сме. Доктор Дейвид ни помогна много, жив и здрав да е. Елиф? По-добре е, но тази нощ ще преспи в болницата, а вероятно и следващата. Не, няма нищо тревожно. Ще останем при нея. О… ммм… исках да те питам. По пътя насам чухме стрелба… Да… Имаш ли представа какво се е случило? Така ли? Умирам от любопитство. Е, ясно, ще се обадя по-късно на капитана. Той сигурно знае какво става… Може ли утре да отидеш на разкопките? Всички знаят какво да правят, но ще е по-добре и ти да си с тях. Благодаря. Утре пак ще се обадим. Поздрави другите. Дочуване. Добре, ще му предам… - Есра прибра телефона в чантата си и се обърна към лекаря: - Тимъти ти изпраща поздрави.
- Схватка ли е имало? - полюбопитства той.
- Чухме стрелба по пътя, но не разбрахме какво става.
- През последните два дни са извършени две убийства. Съобщиха го по новините. Питам се кой е виновникът…
- И ние се чудим.
- Баща ми твърди, че преди седемдесет и осем години имало подобна серия от убийства.
Изморените очи на Есра внезапно се оживиха.
208
- Как така?
- Казва, че няколко подобни убийства били извършени в същия район.
- Щом помни събития отпреди седемдесет и осем години, баща ти сигурно е доста възрастен.
- Баща ми Никълъс е на деветдесет и пет години. Но има отлична памет. Бил е главен лекар в болницата преди мен.
- Кой е извършил убийствата преди седемдесет години?
- За съжаление, се наложи да тръгна към болницата, преди да ми разкаже подробностите.
- А ако е важно?
- Значи според теб е възможно да има връзка между сегашните убийства и онези отпреди седемдесет и осем години - опита се да предугади хода на мислите и Дейвид.
- Навярно. Може ли да поговоря с баща ти?
- Разбира се. Ще се зарадва. Онзи ден друг археолог от екипа ви… Бернд - Лекарят се поколеба дали е запомнил правилно името. - Така се казва, нали? Германецът…
- Да, Бернд - кимна Есра, впила любопитно очи в лекаря.
- Отби се вкъщи. Чул за татко от Тим. Разпитваше го какво се е случило с арменците в началото на века.
„Вторачил се е в тези арменци - помисли си Есра. - Само за тях говори. Някой ден ще си навлече сериозни неприятности, глупакът.“
- Баща ми му разказа каквото знае - продължи Дейвид. - След това старецът цяла седмица сияеше от щастие. Да се чувстваш полезен, повдига много духа, когато си на преклонна възраст. Ако не се съгласи, в което силно се съмнявам, ще успея да го придумам. Но съм сигурен, че баща ми ще остане очарован да поговори с красива жена като теб.
- Благодаря - усмихна се Есра, без да стане ясно дали благодари за комплимента, или защото и обещава среща с баща си.
- Олеле! Увлякохме се в разговора и не те попитах какво ще пиеш. В Антеп това е сериозна простъпка. Гостите тук винаги са на почит.
209
- Благодаря, предпочитам нещо студено…
- Чай с лед? Местните не го обичат много, но според мен е най-добрият начин за разхлаждане.
- Звучи чудесно - съгласи се Есра. След като Дейвид заръча да им донесат чай, Есра промърмори като виновно дете, надяващо се на снизхождение: - Извинявай, но дали е позволено да се пуши тук?
- Тук да, но не и в коридора. Не се притеснявай, драга, аз също паля лула след ядене. Индианското проклятие е прилепчива привичка.
Забелязал учуденото и изражение, лекарят попита: