- Онзи с очилата е татко - обясни Дейвид.
- Сам ли живее тук?
- Жената, Гюлсюм Баджъ, се грижи за него. Съпругата и децата ми също се отбиват често. - Спря и погледна закачливо Есра. - Но сега са на ваканция. През летата съм ерген.
- А кой е другият мъж? - попита Есра, за да му покаже, че не се интересува от положението му на сламен вдовец.
- Чичо Сакъп, приятел на татко. Прочута персона в Антеп. Ветеран от Войната за независимост и пенсиониран учител.
Фолксвагенът спря в сянката на акациевото дърво вляво от къщата.
- Не знаех, че ще е тук - продължи Дейвид, изключвайки двигателя. - Сега ще започнат да се препират като котка и куче.
- Не се ли спогаждат?
- Никак, пълна противоположност са. Баща ми не харесва заядливия нрав на чичо Сакъп, а с възрастта той става още по-хаплив. Пресекат ли се пътищата им, свадата е неизбежна, но не могат един без друг. Познават се отдавна. Учили са заедно в Американската гимназия. Останалите им приятели вече не са между живите. Почине ли единият, другият ще е много самотен… Но щеше да е по-добре чичо Сакъп да не е тук днес.
- Сигурно е решил да разведри самотния си приятел.
В отговор Дейвид поклати мълчаливо глава.
225
Прекосиха градината и приближиха до отрупаната маса, обвита в благоуханието на розите под гъстата сянка. Старците станаха. Никълъс, чиито изразително сини очи блещукаха върху набръчканото му лице, пристъпи напред и протегна ръка към Есра.
- Здравей, аз съм Никълъс, пенсиониран лекар.
Есра се представи и пое ръката му, осеяна с изпъкнали вени.
- А това е старият ми приятел Сакъп - усмихна се дяволито Никълъс и разкри изрядно подредените си изкуствени зъби.
Едва тогава Есра забеляза, че Сакъп се подпира на бастун. Протегна и трепереща ръка.
- Пенсиониран учител по история - добави, подчертавайки всяка дума, сякаш да попълни празнотите, оставени от приятеля му.
Имаше побеляла, буйна като на младеж коса, но кафявите очи върху смуглото му лице, осеяно с тъмни петънца, сивееха, все едно пред тях бе спусната завеса. Старецът се приведе твърде близо към Есра и тя отстъпи крачка назад.
- Извинявай, че те притесних. - За разлика от изнемощялото тяло, гласът на Сакъп бе звучен и дълбок. - Внукът ми счупи очилата и виждам само отблизо. - Кимна към Никълъс и добави: - С този тук все спорим, но по телефона ми каза, че ще говори с Есра ханъм за старите времена, та не се стърпях и дойдох.
- Добре си направил - намеси се Дейвид. - Ще допълваш историите на татко, ако забрави нещо.
С разтреперана ръка Никълъс посочи на гостенката стола срещу него.
- Седни, моля.
Докато сядаше, очите на Есра срещнаха погледа на Гюл-сюм Баджъ.
- Добре дошла - поздрави я смутено тя.
Не на последно място и заради настойчивите подкани на Гюлсюм веднага се заеха със закуската. Тя бе подредила върху
226
масата изобилие от вкуснотии - мед, домашен конфитюр, твърдо антепско сирене, салата от маслини и бобена салата. Двамата старци оглеждаха замечтано храната, но стомасите им не бяха в състояние да поемат много и не след дълго обсипаха гостенката с обичайните въпроси: в кой квартал на Истанбул живее, къде е учила, откога работи като археолог, докога ще продължат разкопките край Ефрат. Есра им отговаряше кратко и точно, наслаждавайки се на закуската.
Преминаха към основната тема едва когато Гюлсюм Баджъ разтреби масата и поднесе на старците липов чай с лимон, а на Дейвид и гостенката - турско кафе без захар.
- Казал си на Дейвид, че убийства като сегашните са били извършени преди години - отбеляза Есра и всички приковаха очи в стария лекар. - Сигурен ли си?
- Сигурен съм, разбира се - кимна Никълъс. - Сакъп навярно също си ги спомня. Беше преди седемдесет и осем години. През 1921-ва, ако не греша.
- През 1339-та? - присви очи Сакъп.
- Не, през 1340-та по хиджра22.
- Спомням си. Антеп беше под обсада. Дано Аллах не ни изпраща повече такива дни. Какви времена бяха!
- Говоря за времето след обсадата - уточни приятелят му.
- Добре де, добре. Тогава главнокомандващият на антепските сили Йоздемир бей проби френската обсада и излезе от града…
- Не, не, после - поправи го отново Никълъс. - След решението на Лондонската конференция французите да се оттеглят от Антеп.
Сакъп се ядоса.
- Ясно, ясно. Когато арменците побягнаха.
- Именно. За онова време говоря. Повечето арменци се страхуваха да не се повторят гоненията от 1915 година. Разпродадоха всичко и тръгнаха към Сирия.
22 Хиджра (ар.) - преселение. През 622 г. Мохамед се преселва от Мека в Медина и това слага началото на ислямското летоброене. - Б. пр.
227
- Трябваше да помислят, преди да посрещнат французите с шествия и знамена - прекъсна го Сакъп. - Преди да надянат униформите им и да се перчат пред сънародниците си, когато френските сили влязоха в Антеп.