- Но те смятаха, че французите идват да ги спасят… Както и да е, да продължаваме нататък - прочисти гърло Никълъс. - Докъде бяхме стигнали? А, да! Арменците започнаха да напускат града. Неколцина от района около разкопките обаче останаха. През 1915 година шест-седем семейства не се бяха изселили и смятаха, че и сега ще се спасят; сред тях свещеникът Кир-кор, Оханес ага, собственик на повечето земи около днешното село Гьовен, и ковачът Гаро. Убили ги жестоко седмица след оттеглянето на французите. Блъснали отец Киркор от камбанарията на църквата, а Оханес ага убили на селския път. Обезглавили го и сложили главата му в скута. Гаро обесили на греда в ковачницата му.
- Колко зловещо… - прошепна Есра. - По същия начин са убити хаджи Сетар и Решат ага. Арестуваха ли убийците?
- Да ги арестуват? По онова време воювахме. Арменците ги смятахме за врагове. Кого да арестуват?
- В разгара на битката е трудно да разбереш кой е виновен и кой невинен - намеси се Сакъп.
- Хайде, Сакъп, видно е кой е виновникът. Местните говореха как някаква шайка се разгневила и избила хората пред очите на всички. Всички видели, че ги предвождал кюрдът Исфендияр, дядото на Решат Тюркоглу, когото убиха вчера. А и именно кюрдът Исфендияр заграби земите на Оханес ага.
- Не съм чувал такова нещо - възрази Сакъп. - Така върви светът - пито-платено. Жънеш каквото сееш. Ако арменците си бяха гледали своята работа, нямаше да пострадат.
Есра не обърна внимание на думите му.
- Какво стана със семействата на убитите? - попита тя.
- Не знам за семействата на Оханес ага и на ковача Гаро, но семейството на отец Киркор избяга в Бейрут. Имаше млад син и по-малка дъщеря. Младежът сметнал, че момиченцето ще
228
ги забави, оставил я при милостиви съседи и двамата с майка му избягали в Бейрут, а оттам заминали за Франция.
- Защо те интересуват семействата им? - намеси се Дейвид. -Допускаш да не би някой от тях да е извършил убийствата?
- Не си блъскайте излишно главата - обади се Сакъп, като че ли се интересуваха от мнението му. - За сегашните убийства са виновни терористите. Тази измет се опитва да раздели страната. Всеки ден бомби, самоубийствени атентати! Проклети подлеци! Сякаш нашият народ е страдал по-малко от арменците.
- Но и вие допринасяхте за страданията на арменците, нали? - напомни му Никълъс; очевидно не възнамеряваше да позволи да приятеля си да надделее в спора. - Първо те, после вие - редувахте се да се хващате за гушите.
Дейвид, донякъде смутен от думите на баща си, погледна Есра да види как ще реагира, но младата жена обмисляше сходствата между убийствата преди седемдесет и осем години и извършените преди дни.
- Въобразяваш си, че говориш истината, а? - възнегодува Сакъп, стиснал дръжката на бастуна. - Те първи разрушиха приятелството, братството ни. Ние ги приехме. Живеехме заедно, като едно семейство. Не им се бъркахме нито в езика, нито в религията. Най-голямата религиозна сграда в Антеп беше църквата „Дева Мария“, нали?
- Но после ги изпратихте в жестоко изгнаничество.
- Заради вас - разгневи се Сакъп. - Вие ни подтикнахте. Подшушнахте им да си създадат своя държава. И тези глупаци се хванаха на въдицата и започнаха да играят игрички зад гърба ни.
- Не въвличай американците - нападна го разгорещено Никълъс като запалянко, подкрепящ отбора си на футболен мач. - Това е работа на британците, руснаците и французите. Ние не сме подкокоросвали никого.
Сакъп стовари ожесточено бастуна си върху земята.
- Лъжеш! И вие сте замесени. - Обърна се към Есра и продължи: - Лъже, скъпа. Какво са търсили тук, на хиляди километри от Америка, а?
229
Въпросът му заинтригува и Есра.
- Извинявай - старецът погледна Дейвид. - Нямам предвид теб. Ти си един от нас, не се обиждай. - Обърна се отново към Есра и добави: - В началото на деветнайсети век протестантите основали така наречения Американски съвет.
- Американски съвет на чуждестранните мисионери - уточни Никълъс, наслаждавайки се на възможността да поздразни приятеля си.
- Добре, добре, не ме прекъсвай - сряза го Сакъп. - Както вероятно се досещаш, възнамерявали да разпространяват религията си в чужди държави като нашата. И щом основали съвета, включили Антеп в програмата си, сякаш сме ги канили.
- Не веднага след създаването му - поправи го Никълъс с цел да докаже, че паметтта му е свежа както винаги. - Съветът е основан през 1810-та година, а Антеп е включен в програмата през 1819-та.
- Разбрах, ясно, а сега млъкни… Както и да е, скъпа, нали се досещаш, че американците са действали вероломно. Когато Мехмет Акиф говорел за „еднозъбото чудовище“, имал предвид последния здрав зъб на империалистите - Америка. И когато Османската империя предоставила на Америка статут на „най-привилегирована държава“, американците започнали да си разиграват коня на воля в страната ни.