Докато слушаше чичо Сакъп, Есра наблюдаваше Никълъс. Когато приятелят му превъзнасяше Масис, лицето на Никълъс се изопна, сините му очи потъмняха. Есра реши да се възползва от възцарилото се мълчание и да се оттегли.
- Благодаря за закуската и за приятния разговор, но трябва да вървя.
- Толкова бързо! - възкликна Никълъс, ала повече не настоя.
Сакъп видимо се разочарова.
- Толкова неща исках да ти разкажа…
- Друг път - усмихна се Есра.
- Да не задържаме гостенката, чичо Сакъп - подкрепи я Дейвид. - Обещавам да я доведа пак.
Сакъп и Никълъс станаха почтително на крака да се сбогуват с Есра. Никълъс никак не приличаше на човека, посрещнал я радостно с надеждата да поговорят.
233
Седемнайсета плочка
Ашмуникал не изглеждаше променена. Това бе първата ми мисъл, когато я видях, застанала до Пизирис. Беше същата, както когато я срещнах в храма - ослепително красива и плашещо самоуверена.
На другата сутрин седнах на дървената пейка в библиотеката и зачаках Ашмуникал, с която за пръв път опитах прелъ-стителния вкус на женските устни, за пръв път докоснах изящните извивки на женското тяло и чието име се страхувах да произнасям дори наум. Не знам кое бе по-силно - страхът или радостта ми. Знаех само, че когато я виждам, се изпълвам с щастие и боязън. Друго не знаех. И не исках да знам. Предишния ден, веднага щом напуснах Пизирис и Ашмуникал, се върнах в библиотеката, прегледах епосите, подредих ги един до друг и написах заглавията им на плочка. Дойдеше ли Ашмуникал, щях да и дам плочката, за да разбере бързо какво литературни творби имаме.
Докато я чаках, неволно се питах дали ще дойде сама, или придружена от придворен. Надявах се да дойде с придворен или с някоя от наложниците на Пизирис. Така щяха да разговарям с нея по-спокойно и да изпълня дълга си точно както царят ми бе заповядал. Не се наложи да се чудя дълго. Ашмуникал се появи в библиотеката рано-рано като утринна звезда.
Застана на вратата и безмилостно вълнение обзе ума и тялото ми, както когато я видях за пръв път в храма. Носеше бродирана на цветя роба с цвят на мед, а сребърна огърлица красеше стройната и шия. Кафявите и очи, които придаваха по-тъмен оттенък на пшеничната и кожа, ме гледаха топло.
Сведох глава, за да не срещна погледа и.
„Добре дошла, достопочтена господарке Ашмуникал“, изрекох с престорена студенина.
Тя ми отговори с мил, искрен и любящ глас:
„Благодаря, Патасана, радвам се, че отново съм сама с теб след толкова месеци“.
234
Вдигнах изненадано глава и в същия миг ме плени огънят, разискрил се в кафявите и очи. Свенливото момиче от храма го нямаше; на негово място се бе появила жена с очи, говорещи по-красноречиво от всякакви думи. В този момент разбрах, че е безсмислено да се съпротивлявам - Ашмуникал бе моята съдба и нямах сили да избягам от нея. Опитах се все пак да се противопоставя:
„Направих списък за теб. - Посочих подготвената плочка. -Всички епоси, легенди, песни и поеми в библиотеката ни са записани тук.“
Ашмуникал застана по-близо до мен, сякаш не ме чуваше. „Защо се преструваш, че не ме познаваш, Патасана?“ Момичето до мен бе същото, чиято липса ме влуди, когато се събудих в храма. Възлюбената, за чието семейство и род разпитвах коленопреклонно върховния жрец Валвазити, бе дошла при мен, търсейки близостта ми, за да довършим свещения любовен ритуал, започнат преди толкова нощи. Пред очите ми изплува голото и тяло, зърнах го за миг под робата и с цвят на мед, но веднага го пропъдих от ума си.
„Познавам те - отвърнах. - Ти си достопочтената Ашмуникал, любимата на великия ни цар Пизирис. Аз съм слуга, чийто дълг е да изпълнява твоите заповеди и заповедите на царя.“
„Ти не си ми слуга - възрази тя. - За мен ти си първият мъж, приел ме в постелята си преди Пизирис.“