Озърнах се да се уверя, че никой не чува разговора ни, и прошепнах:
„Не говори така, моля те. Ще предизвикваш гнева на боговете.
„Не, боговете са ни обрекли един на друг. Пизирис наруши повелята им. Той няма насита, иска да притежава всичко на тази земя. И затова боговете ще го прокълнат.“
„Не бива да говориш така за нашия цар - предупредих я. -Той те обича.“
„Обича себе си. Обича още десет жени като мен - отвърна Ашмуникал. - Скоро ще намери някоя по-млада и по-красива,
235
ще я вземе в харема си и тя ще му стане любима. А дори да ме обича, аз не го обичам. Той е могъщ, но грозен, с благородна кръв, но жесток. Не ме гледа нежно като теб, не ми се усмихва красиво като теб и гласът му не е мелодичен като твоя.“
Докато слушах думите на Ашмуникал, които обагряха лицето ми във всички оттенъци на червеното, забелязах Лаймас на прага. Веднага смених темата и казах високо, та Лаймас да ме чуе:
„Достопочтена Ашмуникал, ако желаеш, вземи тази плочка с теб, за да прочетеш списъка и да си избереш творба.“ Ашмуникал също видя Лаймас.
„Харесвам поемата на шумерския поет Лудингира, посветена на майка му.“
„Разбира се - кимнах и се пресегнах към рафта, където стоеше плочката с поемата на Лудингира. В същия момент ми хрумна нещо и попитах Ашмуникал: - Простете любопитството ми, но знаете ли акадски, защото поемата е написана на този език?“
Странни искрици проблеснаха в очите и.
„Съвсем малко“, с престорено разочарование отвърна тя. „Тогава, за жалост, няма да можете да я прочетете - сведох почтително глава аз. - За да разберете Лудингира, трябва да владеете съвършено акадски.“
При тези думи Лаймас, приближил до нас, се намеси надлежно:
„Какво говориш, Патасана! Защо не преведеш поемата на достопочтената Ашмуникал? Та ти я знаеш наизуст!“
„Не мога! - извиках и отскочих назад като човек, докоснал огън с голи ръце. - Имам друга работа.“
Ашмуникал присви красивите си очи и ме предупреди: „Тогава ще съобщя на нашия цар и той ще намери друг да ми я преведе.“
Да не преведа поемата, означаваше да не изпълня заповедта на Пизирис.
236
„Не, не, няма нужда - опитах се да се загладя положението. -Ще я преведа за няколко дни.“
Самоуверената Ашмуникал ме погледна право в очите.
„Искам да бъда при теб, докато превеждаш. Така ще ми помогнеш да науча по-добре акадски.
„Каква огромна чест ще бъде това за нас!“, намеси се отново Лаймас.
Ругаейки бездарния писар наум, аз се обърнах към Ашмуникал:
„Стига Пизирис да разреши, за мен ще бъде чест да ви служа“.
„Не бой се, писарю Патасана - усмихна се Ашмуникал с най-красивата усмивка на света. - Ще получа разрешение веднага. Бъди готов да превеждаш още от утре.“
Излезе от библиотеката, отнасяйки плочката със списъка. Старият Лаймас я изпрати с втренчен поглед.
„Какво ненагледно момиче! - възкликна той. - Като фи-лиза, който пропуква камъка, като огъня, който стопява леда, като вятъра, който направлява морето. Щастливец е нашият цар! Всеки, погледнал това момиче, вижда градини, по-пищни от градините по бреговете на Ефрат; всеки, чул гласа и, усеща душевен покой, все едно слуша божествена музика; с нея дори най-безцветните дни са изпълнени със сладостни, бързотечни мигове.“
Лаймас се взираше благоговейно във вратата, откъдето излезе Ашмуникал, а аз се питах дали щеше да говори така, ако знаеше какво се е случило между нас.
237
Осемнайсета глава
- Научих го много по-късно - продължи Дейвид.
Фолксвагенът се бе отдалечил от къщата на Никълъс и се
движеше по улицата с черници. Пътуваха съвсем бавно, все едно са тръгнали на безметежна обиколка из града. Лекарят разказваше на гостенката си горчивата история отпреди години, наскърбила толкова дълбоко баща му преди малко.
С излизането от градината Есра полюбопитства защо посърна така Никълъс.
- Тъжна история - въздъхна Дейвид и лицето му се изопна като бащиното. - Татко смята, че е позор за семейството ни, затова я крие от чичо Сакъп.
Любопитството и само се изостри, но явно ставаше въпрос за деликатна тема и се въздържа да настоява.
- Да забравим, че съм попитала, ако искаш - предложи Есра.
Дейвид мълча известно време, после подхвана:
- Снощи споменах колко са различни татко и Тим. Не го споделих, но имах предвид именно случая с Масис. Както каза чичо Сакъп, тримата били много добри приятели, преди войната да избухне. Сакъп и Масис живеели буквално в дома на татко. Донякъде заради неустоимия кейк със стафиди на баба. Привличали ги и американските списания, и всички вещи от Новия свят, разбира се. Семействата на Масис и Сакъп приемали приятелството им, защото се виждали всеки ден на пазара и били добри съседи. Но след избухването на Първата световна война животът им се изпълнил с горчилка. Партията на единството и прогреса претърпяла поредица от поражения и се захванала да прокуди арменците. За претекст използвали въоръжените им групи, които сътрудничели на руснаците, подпалвали бунтове в тила, нападали мюсюлмани и ги избивали. Наредили арменците да бъдат изселени от регионите, където живеели. Масови екзекуции съпровождали изпълнението на заповедта. Загинали стотици хиляди арменци - мъже, жени,